Фурията на Академа

Тави преглътна.

– Да, сър.

– Щети – изсъска Майлс. – Интересен начин за обрисуване на ситуацията. Не разполагаме с Първи лорд, който да изпълнява задълженията си на държавен глава. Достатъчно е да не се появи на поредното събрание и Върховните лордове ще започнат да задават въпроси. Ще започнат да пръскат пари за подкупи, с надеждата да разберат какво става. Рано или късно, някой ще осъзнае, че никой няма представа къде е Гай.

– И тогава – продължи да размишлява Килиан – някой ще опи­та нещо, за да разбере владее ли Първият лорд ситуацията. И ако от страна на Гай не последва никаква реакция, съвсем скоро ще последва опит за преврат.

– Не можем ли да намери друг двойник? – попита Майлс.

Килиан поклати глава.

– Истинско чудо беше, че Антилар успя да се представи за него. Не познавам друг призовател, който да притежава нужните умения и същевременно да можем да му се доверим. Може би трябва да съобщим, че Първият лорд няма да е на разположение до края на фестивала, и да се съсредоточим върху това, да дадем достоен отпор на Върховните лордове.

– Смяташ ли, че ще успеем да ги сплашим? – попита Майлс.

– Мисля, че ще мине време, преди да се убедят, че им се е разкрила възможност – каза Килиан. – Нашата задача ще бъде да удължим максимално този период, за да дадем възможност на Първия лорд да се възстанови.

Майлс изсумтя.

– Ако Първият лорд не се появи на фестивала – или на представянето на новите граждани пред Сената и лордовете, – репутацията му може да пострада необратимо.

– Мисля, че просто нямаме друг изход – отвърна Килиан.

– А Макс? – намеси се Тави.

Килиан повдигна вежда.

– Какво за него?

– Ако наистина имаме нужда от него, не можем ли да го освободим? – Тави поклати глава. – Нали разполагаме с печата на Първия лорд. Бихме могли да издадем заповед.

– Невъзможно – отвърна Майлс с категоричен тон. – Антилар е обвинен в нападение и опит за убийство на гражданин – който на всичкото отгоре е син на Върховен лорд, да не споменаваме за другите двама млади мъже, които са избрани за рицари в легиона на Калар. Антилар трябва да остане под стража до началото на процеса. Дори Гай не е способен да отмени действието на закона.

Тави прехапа долната си устна.

– Добре. Ами ако... го направим неофициално?

Майлс се намръщи.

– Да организираме бягство от затвора. – Той се почеса замис­лено по носа. – Килиан, какво мислиш?

– Лорд Антил никога не е държал в тайна произхода на Максим – отвърна Килиан. – Държат го в Сивата кула.

Майлс потрепна.

– Аха.

– Каква е тази Сива кула? – попита Тави. – Никога не съм чувал за нея.

– Това е едно място, за което не се говори в изискана компания – отвърна Килиан с изморен глас. – Целта на кулата е да удържи в себе си всеки призовател – дори Първия лорд, ако е необходимо – така че даже Върховните лордове да могат да отговарят пред закона. Самият Съвет на лордовете е изработил предохранителните мерки около Сивата кула.

– Какви са тези мерки? – попита Тави.

– Същите, каквито се използват около двореца, прочутите златари или държавната съкровищница – само че много по-ефективни. Затворниците може да бъдат освободени само със съвместните усилия на няколко Върховни лордове. Да не говорим за охраната, която винаги е нащрек.