Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Тави стрелна Фейд с крайчеца на окото си, но робът стоеше неподвижно.
– Така ли е било наистина?
– Ако се бяха изправили един срещу друг, Алдрик щеше да убие Майлс – заяви Килиан. Гласът му прозвуча абсолютно категорично. – Тогава Майлс беше още съвсем млад, още не беше пораснал съвсем, а Алдрик беше страховит с меча.
– Арарис наистина ли е блъснал капитан Майлс? – попита Тави.
– Едва ли някой знае какво се е случило наистина. Но Майлс пострада толкова зле, че не можа да замине с Принцепса и неговия легион и не участва в Битката при Седемте хълма. Той бе на път към долината Калдерон, за да се присъедини към тях, когато маратите ги нападнали и започнала Първата калдеронска битка. Арарис загинал заедно с Принцепса. Майлс и брат му не се видели повече. Не успели да се сдобрят. Предлагам ти да избягваш тази тема.
Тави се обърна и погледна към Фейд.
Робът наведе глава и момчето не можа да разчете изражението на лицето му.
– Разбирам – каза тихо той. – Благодаря ви, маестро.
Килиан вдигна ръка, прекъсвайки младежа.
– Достатъчно – промърмори той. – Заеми се със задълженията си.
– Да, сър – каза Тави и напусна залата за медитиране, за да потърси Ерен и Гаел.
Глава 29
– Имаш ли представа кое време е? – промърмори Ерен. – А след третия звънец имаме изпит по история. – Той обърна гръб на Тави, прегърна възглавницата си и измънка: – Ела след изпита.
Тави погледна над леглото към Гаел и двамата едновременно измъкнаха Ерен изпод завивките му. Когато го повлякоха към вратата на стаята му, слабичкото момче изписка възмутено. Тави грабна панталоните, чорапите и ботушите, които Ерен си беше нагласил за сутринта.
– Тихо – каза му той. – Да вървим. Не искаме нощният пазач да дойде да ни търси.
Ерен се умълча и тръгна, препъвайки се, заедно с приятелите си, като се стараеше да не изостава. След няколко крачки примигна и промърмори:
– Какво става тук?
– Скоро ще ти обясня – каза Тави.
Двамата с Гаел го поведоха към онази част от сградата, където се намираше класната стая на Килиан. Тави измъкна ключа за вратата ѝ изпод най-близкия камък, отключи и тримата влязоха вътре.
Тави провери дали капаците са плътно затворени и кимна на Гаел, която запали една фуриена лампа.
Ерен я погледна притеснено, сграбчи дрехите си и започна бързо да се облича, въпреки че нощната му риза стигаше до под коленете и му пречеше.
– Здраво ще загазим – каза той. – Тави, какво си намислил?
– Имам нужда от помощта ти – отвърна тихо приятелят му.
– Не можеше ли да почака? – попита Ерен.
Тави поклати глава, а Гаел го погледна намръщено.
– Тави – промърмори тя, – какво има? Изглеждаш ужасно.
Ерен също се намръщи и го огледа.
– Тави? Добре ли си?
– Добре съм – отвърна младежът и си пое дълбоко дъх. – Но леля ми не е. Тя пристигна в столицата, за да участва във фестивала. Тя и придружителите ѝ са били нападнати. Спътниците ѝ са били убити, а тя е отвлечена.
Ерен зарови пръсти в рошавата си коса.
– Проклети врани!
– Тя е в опасност – каза тихо Тави. – Трябва да я намеря. Имам нужда от помощта ви.
Ерен изсумтя.
– Нашата помощ? Тави, помисли добре. Сигурен съм, че Градският легион вече я търси. А Короната ще обърне държавата с главата надолу и ще я тръска, докато леля ти не изпадне отнякъде. Гай не може да си позволи нещо такова да се случи с холтър Исана.
Гаел се намръщи.
– Ерен е прав, Тави. Аз съм ти приятелка и съм готова да направя всичко, за да ти помогна, но с търсенето на леля ти сигурно са се заели много по-способни хора.
– Не – отвърна Тави. – Не са. Във всеки случай не тая особени надежди, че ще я намерят.
На лицето на Ерен се появи неуверено изражение.
– Тави? Какво искаш да кажеш?
Тави си пое дълбоко дъх и каза:
– Вижте, не би трябвало да ви казвам това, но за момента възможностите на Короната са крайно ограничени.
– Какво означава това? – попита Гаел.
– Не мога да ви разкрия подробностите – отвърна Тави. – Достатъчно е само да ви кажа, че Короната няма да преобърне нищо с главата надолу, за да намери леля ми.
Гаел примигна изненадано.
– А Курсорите? Те сигурно могат да помогнат.
Тави поклати глава.
– Не. Те... – Той се намръщи. – Не мога да ви кажа нищо повече. Съжалявам. Единствената помощ, която ще получи леля ми, е онази, която аз мога да ѝ осигуря.
Ерен се намръщи.
– Тави, нямаш ли ни доверие?