Фурията на Академа

Майлс се намръщи, но не каза нищо, вперил поглед в Килиан.

– Първо трябваше да дойдете при мен с информацията. И определено не трябваше да напускате Цитаделата, без да се посъветвате с мен.

– Но не можем просто така да го оставим там. Макс дори не... – започна Тави.

Килиан поклати глава и го прекъсна:

– Антилар е вън от играта, Тави. Нищо не можем да направим за него.

Тави намръщено заби поглед в пода и скръсти ръце.

– А леля Исана? Нима ще ми кажете, че и за нея не можем да направим нищо?

Килиан се намръщи.

– А съществува ли сериозна причина, поради която трябва да използваме ограничените си ресурси в помощ на Исана?

– Да – отвърна Тави. – Знаете също толкова добре, колкото и аз, че Първият лорд я използваше, за да попречи на сключването на съюз между няколко Върховни лордове. Точно по тази причина той я наз­начи за холтър, без да се консултира с лорд Рива. Тя се превърна в символ на властта му. Щом я е поканил на фестивала и тук нещо ѝ се е случило, това ще нанесе поредния сериозен удар върху репутацията на Първия лорд. – Тави преглътна. – Ако, разбира се, все още е жива.

Килиан не отговори веднага.

– При нормални обстоятелства щеше да имаш право. Но сега се намираме в незавидното положение да избираме коя от придобивките на Гай да пожертваме.

– Тя не е придобивка – рече Тави и гласът му прозвуча с неочаквана сила и тежест. Майлс примигна изненадано и дори Килиан повдигна озадачено глава. – Тя е моята леля – продължи Тави. – Моя кръв. Тя се грижеше за мен след смъртта на майка ми и аз ѝ дължа всичко в живота ми. Освен това тя е алерански гражданин, поканен в столицата в подкрепа на Короната. Короната е длъжна да ѝ осигури защита, когато е необходимо.

Устните на Килиан се разтегнаха в лека усмивка.

– Дори това да е за сметка на цялата страна?

Тави си пое дълбоко въздух през носа и каза:

– Маестро, ако Първият лорд и ние, придворните му, вече не сме способни да защитаваме народа си, то мястото ни въобще не е тук.

Майлс изръмжа:

– Тави. Това е предателство.

Тави вирна брадичка и погледна към Майлс.

– Не е предателство, сър Майлс. Това е истината. Може да не е красива, да не е щастлива или удобна истина, но е така. – Той продължи да го гледа спокойно. – Аз подкрепям Първия лорд, сър Майлс. Той е мой покровител и ще го поддържам, каквото и да се случи. Но ако самите ние не изпълним задълженията на Първия лорд, то значи, нямаме право да действаме от негово име.

Настъпи тишина. Килиан не помръдваше.

– Тави, от етична гледна точка си прав – каза най-накрая той. – Трябва да направим труден, но правилен избор, колкото и ужасен да ни се струва той. – Килиан изчака, докато Тави осмисли думите му, след което се обърна към Майлс. – Капитане?