Фурията на Академа

Тави го погледна.

– Знаели сте, че леля ми е тук? Че може би се намира в опасност?

– Затова се погрижих сър Нед да ѝ предложи гостоприемството си – отвърна Килиан с неочаквано остър и рязък глас. – Тя трябваше да остане в имението му, докато ситуацията не се изясни. Там щеше да се намира в безопасност. Нямам представа защо е решила да напусне имението – нито защо Нед ѝ е позволил да го направи. Сигурно се е опитал да се свърже с мен, но... – Той поклати глава. – Не разбирах какво става, не предвидих как могат да се развият събитията.

– А ако е имал добра причина да го направи? – попита тихо Тави. – Ако е преценил, че рискът си заслужава?

Килиан поклати глава, без да каже нищо.

– Момчето е право – рече Майлс. – Той е служил в Кралската гвардия и никога не е постъпвал глупаво. Той обучи мен и Рари на изкуството на меча. Отлично е разбирал рисковете, на които се подлага Исана, напускайки имението му. И щом е постъпил така, значи, е имало причина за това.

– Нима смяташ, че не го разбирам? – попита спокойно Килиан. – Ако позволя това да разсее вниманието ни, можем да изгубим Алера. А ако пренебрегна саможертвата на Нед, това може да означава, че никога няма да узнаем каква е неизвестната опасност, за която се е опитвал да ме предупреди. Длъжен съм да направя своя избор. И чувствата ми, колкото и да са силни, не трябва да му повлияят. Залогът е твърде голям.

Тави погледна към Килиан и внезапно видя не острия като бръснач ум и смъртоносното спокойствие на Курсора легат, а дълбоко скритата горчива мъка на един старец, който се опитва да запази спокойствие пред лицето на надигащата се буря от страхове, несигурност и загуба. Килиан не беше млад. Бъдещето на цялата държава буквално лежеше на крехките му рамене и бремето внезапно беше станало непоносимо тежко. Той се опитваше да запази спокойствие и сега стремежът му при вземането на решения да се ръководи изцяло от логиката, а не от чувствата, му пречеше да продължи напред.

И Тави изведнъж разбра какво може да промени този баланс. Той се мразеше за това, че бе успял да намери тези думи. Мразеше се за това, че трябва да ги произнесе на глас. Мразеше се за това, че намери в себе си сили, за да нарани още по-силно кървящата душа на стареца.

Но това бе единственият начин да спаси леля си Исана.

– Тогава остава само един въпрос – каза тихо Тави. – Дали се доверявате на преценката на сър Нед. Ако отговорът е „да“ и оставим холтър Исана на произвола на съдбата, тогава той е умрял напразно.

Килиан рязко наведе глава, сякаш за да погледне кинжала, забит в корема му.

Тави с усилие задържа погледа си върху стареца. Той трябваше да види болката, която бе причинил на Килиан в момента на неговата слабост. Тави не се и съмняваше, че тази болка ще накара Килиан да действа. И в настъпилото продължително мълчание младежът почувства как му се повдига от гнева, който изпитваше към самия себе си.

Той видя, че Майлс го гледа, и в очите на капитана нещо се промени. Но той не се намеси и не проговори, оставяйки тишината да потвърди подкрепата му.