![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— О, мамо! — Клий беше трогната. Не знаеше откъде да започне.
— Кажи ми нещо за Клий, моля те — настоя Огъста.
— Но защо, мамо?
— Толкова съжалявам, че трябва да го има това «защо» — въздъхна възрастната жена. — Че не намираш за естествено да ти задавам въпроси, свързани с теб.
— Притесненията около татко ти бяха достатъчни.
— Да, притеснявах се — кимна Огъста. — Притеснявах се да не му се сторя прекалено отегчителна, да не се почувства отблъснат и да тръгне с други жени. А вие, момичета, страдахте.
— Аз съм добре, мамо. Също и Каролайн — каза Клий.
Каролайн беше споделила с нея плановете си да придружи Джо до Гърция. Никой не беше изненадан, но всички се страхуваха от нейното отсъствие, което щеше да продължи цяла година.
— Но Скай не е.
— Не е.
Сестра й се беше изнесла от къщата на Каролайн. Беше се върнала в «Хълма на светулките», където щеше да е сама. Един ден Клий се беше отбила да й остави малко телешко задушено и я беше заварила в леглото. Беше четири следобед, а Скай лежеше неподвижно и втренчено гледаше навън през прозореца.
Клий затвори очи. Опита се да си представи как би се чувствала, ако знаеше, че Марипат страда така, както в момента страдаше най-малката й сестра, и осъзна, че сърцето на майка й беше сломено.
— Какво мога да направя, скъпа? — попита отчаяно Огъста. — Зная, че е прекалено късно, но не мога да го понеса. Не мога да понеса да я виждам така.
— Не знам, мамо — каза Клий и хвана майка си за ръката. Когато погледна набръчканата длан на Огъста, осъзна колко е остаряла.
Огъста спря да разресва косата на дъщеря си и отпусна ръце в скута си.
— Не знам какво ще правим, когато Каролайн замине за Гърция…
— Тя ще се върне, мамо.
— Оставих я да носи огромен товар на плещите си прекалено дълго време — въздъхна Огъста. — Цял живот се е грижила за Скай, докато аз… просто си губех времето.
Погледите на майка и дъщеря се срещнаха. И двете бяха майки, разбираха какво е да отгледаш дъщери, притесненията, съпровождащи израстването на едно момиче, опасностите, които дебнеха навън. Клий се опита да предаде на майка си част от своята сила. Беше я придобила отнякъде и й се искаше да вярва, че я е наследила от Огъста.
— Какво стана? — попита възрастната жена и погледна дъщеря си. Приличаше на човек, събудил се току-що от лош сън. — Попитах същото и Каролайн. С толкова дарби, с толкова любов един към друг… Какво не беше наред? Това искам да разбера. Да открия липсващото парче.
— Такъв е животът, мамо — отвърна Клий и стисна ръката й.
Тя самата непрекъснато си задаваше въпроси, започващи с «какво, ако»: какво, ако Питър умреше; какво, ако някой наранеше децата й; какво, ако ледът на езерото се пропукаше и тя потънеше в ледените му води? Ужасните неща се случваха точно когато човек най-малко ги очакваше. Но същото се отнасяше и за хубавите неща, за щастието и радостта.
— Това липсващо парче се нарича «живот», мамо — каза Клий.
— Живот — повтори замислено Огъста и изправи глава.
* * *
Скай беше сама в «Хълма на светулките». Щеше да вечеря заедно с Каролайн и Джо, а онова, което всъщност и се искаше да направи, беше да спусне завесите, да изключи телефона и да приключи. Искаше да сложи край на живота си. Нищо не беше в състояние да я спаси от вътрешната й агония.
Къщата беше гробница. Беше пълна със спомени. Козината на Хомър беше полепнала навсякъде, но от кучето нямаше и следа. Беше при Каролайн. Майка й пък беше при Клий, ходеше с бастун и се подлагаше на терапевтични процедури заради мъжа, който Скай беше довела в дома й. В момента Саймън беше в Бостън. През следващите няколко месеца щеше да му се наложи да понася последствията от деянията си, но Скай не се интересуваше от това. Вече не го обичаше. Нямаше нужда от него. Нямаше нужда от никого. Обичаше единствено баща си — дори напоследък си представяше, че духът му й прави компания, докато пие. Говореше му на висок глас, обясняваше му как се чувства, молеше го да й прости.
На вратата се почука. Очакваше Каролайн и Джо да влязат и се изненада; че вратата не се отвори.
Хвърли бърз поглед в огледалото: измъчено лице, тъмни кръгове под очите, сплъстена коса. На пуловера й се чернееше огромно петно, но не й пукаше. Скай бавно се отправи към вратата. Всяко мускулче на тялото я болеше.
Беше Джо. Сам. Скай се огледа.
— Здрасти — поздрави я той.
— Здравей. Къде е Каролайн?
— У дома. Мога ли да вляза?
Скай се отмести от вратата, за да му направи път да мине. Джо тръгна, после спря и изчака, докато тя се сети да го покани в кухнята.
— Наред ли е всичко? Как е сестра ми?