Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Татко — високо рече Скай.

— Той би искал да предприемеш тази стъпка — увери я Джо.

— Имам чувството, че го изоставям — отвърна тя, после отбранително добави: — Аз го обичам.

— И защо не? Нали ти е баща!

— Всички го обвиняват.

— И въпреки това той си остава твой баща.

Скай кимна. Ето как виждаше тя нещата: преди лова, преди фаталния изстрел имаше един голям мъж, който я учеше да рисува, носеше я на раменете си, водеше я на плажа.

— Ти не го изоставяш, Скай — повтори Джо и протегна ръка към нея.

Сълзите се лееха като порой от очите й. Тя взе портрета на баща си и го притисна към гърдите си. Толкова се страхуваше да излезе вън от къщата. Тя и баща й си приличаха — и двамата бяха хора на изкуството, които бяха допускали поредица от грешки по отношение на хората, които обичаха, и тя, и той пиеха, защото не можеха да понесат болката, изписана по лицата на хората около тях.

— Ела, Скай. Моля те — рече тихо Джо.

Тя пое дъх и остави портрета на баща си на масата. Ако се взреше в очите на Джо, щеше да види много повече от онова, за което беше подготвена в момента. Беше сигурна, че й помага от любов към Каролайн, че сестра й знае какво става, че в момента седи в дома си с Хомър и с цялото си сърце се моли Скай да приеме предложението на Джо и да отиде с него на тази среща. Това щеше да я накара да се чувства много по-добре, когато потегли за Гърция.

— Ти я отвеждаш — промълви тя.

— Ще я заведа само до Гърция. Ти никога няма да загубиш Каролайн.

— Гърция е прекалено далеч.

— Още не е тръгнала. В момента е само на осем километра оттук.

Каролайн заминаваше за Гърция: още един удар, още една причина за Скай да се затвори в себе си, да се крие, да поеме по тъмния път. Беше много по-лесно да спиш, отколкото да си буден; да пиеш, отколкото да престанеш.

— Сред анонимните алкохолици имат един девиз: не се отказвай, докато не видиш чудото.

— И какво е това чудо?

— Ще го познаеш, щом го видиш.

— Ами ако никога не го видя?

— Ако напуснеш, никога няма да разбереш какво си могъл да пропуснеш.

Скай затвори очи. Мислеше си за пушката, за баща си, за бащата на Джо, за Андрю Локууд. Лицата им, които допреди малко беше виждала съвсем ясно, сега внезапно бяха започнали да избледняват. В този момент лицето, което виждаше ясно, беше това на Каролайн.