Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Изписаха Огъста от болницата непосредствено след Деня на труда. Отиде в дома на Клий, защото тя можеше най-добре да осигури на майка си грижите, от които се нуждаеше. Ударът в главата беше довел до частична парализа и Огъста трябваше да ходи на специална физиотерапия три пъти седмично, за да се оправи.

Каролайн подари на майка си невероятен бастун от тъмно дърво и с лъскава сребърна дръжка. Огъста просто обожаваше новата си придобивка. Беше сигурна, че ако навремето на Оскар Уайлд му се е било наложило да ходи с бастун, той без съмнение щеше да използва същия като този в ръката й. Откакто й бяха обръснали косата в болницата, беше свикнала с голата си глава и дори й харесваше. Знаеше, че косата й бързо ще порасне, затова гледаше да използва момента да носи красивите копринени шалове, които си беше накупила. Придаваха й особен романтичен драматизъм, мислеше си тя. Когато ги навиваше на главата си като тюрбан, й се струваше, че изглежда царствено. Или по-скоро — божествено.

Но Клий едва издържаше. Цялото й семейство разчиташе на нея. Тя поддържаше къщата, готвеше, тичаше да вземе децата си от дневен лагер, за да ги заведе на уроци по флейта и тромпет, а после — на кино. Като съпруга на свещеник трябваше да стои до Питър по време на сватби и погребения, бдения край леглата на болните и по време на служба.

Сега, когато се грижеше и за майка си, имаше чувството, че ще полудее. Вината не беше на Огъста. Майка й не беше капризна. Приемаше безропотно всяка чаша вода и всяко лекарство, които й се даваха. Лекарят я беше предупредил, че не бива да приема алкохол, докато трае лечението й, и Огъста дори не направи опит да му възрази. Е, вярно, че всеки ден точно в пет следобед се провикваше: «Време е за едно мартини!», но Клий не й обръщаше внимание и Огъста не настояваше.

Тя прекарваше по-голямата част от времето си в своята стая. Слушаше музика. Клий не можеше да повярва, че майка й може да бъде толкова тиха и съзерцателна. Един ден Огъста повика дъщеря си до леглото си. Клий си помисли, че майка й ще й поиска одеяло или ще я помоли за чаша вода. Огъста обаче потупа завивката до себе си, правейки знак на дъщеря си да седне, после взе четката за коса с дръжка от китова кост и започна да сресва косата й.

— Кажи ми нещо — започна Огъста, докато бавно галеше косата на дъщеря си.

— Какво? — Клий настръхна от непознато за нея удоволствие — за пръв път разбираше какво е майчина ласка.

— Каквото и да е, скъпа. Просто ми разкажи някоя история. Каквато и да е.

— Ами, Марипат и Марк искат да се запишат в отбора по футбол.

— Имах предвид да ми кажеш нещо за себе си, Клий — прекъсна я Огъста. — Обичам децата, но искам да науча нещо повече за теб.