![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Възрастната жена извърна глава към щастливата двойка навън.
Сам сви рамене:
— И аз не искам брат ми да замине за Гърция, но наистина ли мислиш, че бихме могли да ги спрем? Бихме могли поне да им помогнем.
— Аз никога не съм помагала — замислено рече Огъста.
— Тогава няма да е зле да започнеш да го правиш, Огъста — рече младежът. — Защото животът е за това — да си помагаме.
* * *
— Мисля, че мога да убедя Огъста да даде благословията си за това ваше пътуване с Каролайн — отбеляза Сам. За пръв път излизаше навън след инцидента. Бяха го изписали от болницата.
— Ти си всемогъщ — засмя се Джо.
— Тя е много упорита, но кой би могъл да я обвинява за това, че не иска да пусне дъщеря си с такъв разбойник като теб?
— Уместна забележка — кимна брат му и ритна едно камъче по шосето. — Но какво да кажем за теб? Ти ще ми дадеш ли благословията си?
Сам също се опита да ритне камъчето, но не го уцели. Зрението му не беше наред. Присви единия си клепач, отново ритна и този път камъчето подскочи и се претърколи по асфалта.
— Не е завинаги — добави Джо. — Разрешителното ми е само за трийсет дни.
— Трийсет дни в Егейско море, а след това накъде?
— След това — в Ламу.
Бяха превалили хълма и сега навлизаха в горичката. Проливът блестеше на слънцето.
— Къде се намира Ламу? — Сам ядосано ритна камъчето.
— Много добре знаеш къде — в Индийския океан.
— Каролайн ще дойде ли с тебе?
— Да.
Сам пое дълбоко въздух. Той отлиташе за Халифакс в същия ден, в който Каролайн и Джо щяха да потеглят за Атина. Лекарите го уверяваха, че зрението му ще се подобри и че главоболието постепенно ще отшуми, и че най-вероятно няма да получи втори пристъп. Но преди много години той беше изгубил във водите на океана единственото момиче, което беше обичал, и сега не искаше да загуби и Джо.
— Имаш моята благословия — насили се да изрече.
— Благодаря ти — отвърна брат му. Вдигна камъчето, което подритваха, и го сложи в ръката на брат си.
— Какво е това? — попита го Сам.
— Предметите са важни — рече Джо. — Напомнят ни за определени неща. Като всички вещи, които извадихме от «Камбрия». Като часовника на моя старец… Все още не знам къде може да се е дянал.
— А за какво трябва да ми напомня този глупав камък?
— За Блек Хол.
— И какво по-точно за Блек Хол?
— Че това е мястото, на което няма да имаш търпение да се завърнеш.
— В момента сме тук, така че за какво изобщо говорим?
— За работа.
— Имам си работа — въздъхна Сам. — На един изследователски кораб във водите на Нова Скотия.
— Когато пристигна в Гърция, ще пиша до Йейл, а ти ще направиш онова, което се иска от теб, когато се прибереш в Канада. Следващата година двамата с теб ще се срещнем тук.
Сам се спря и се втренчи в Джо. Изглежда, беше зяпнал от изненада, защото брат му посегна и затвори устата му.
— Не ме ли чу? — попита Джо и то погъделичка под брадичката.
— Чух те. Много си гаден. — Навремето Джо се забавляваше да го дразни и сега отново го правеше. Беше безжалостен.
— Вярвай или не — твоя работа.
— Много леко приемаш нещата. Семейни връзки. Ти си единственият близък човек, който ми остана, след като мама умря. Така че не си играй с… — Сам млъкна. Усмивката на Джо беше станала, още по-широка. За пръв път му хрумна, че по-големият му брат може и да не се шегува.
— Въобще не те разигравам — рече Джо.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се.
— В Йейл? Наистина ли мислиш, че ще успея да получа преподавателско място там?
— Ако искаш да сме заедно — да.
— Но дали ще получа работата? — Гърлото му се беше свило от напрежение.
— Най-вероятно не.
Сам се засмя и примижа срещу слънцето.
— Защо им е да дават работа на биолог, който дори не познава акулата мако?
— Не беше мако — поправи го Сам.
— Напротив — беше.
* * *
Каролайн и Клий отидоха да посетят Скай и трите заедно се отправиха към Брега на светулките. Хомър душеше наоколо за умрели раци. Сестрите знаеха, че е настъпило време да се сбогуват. Още не беше дошъл моментът да се изрекат думите, но чувството за раздяла витаеше във въздуха.
Крачеха по плажа. Духаше хладен есенен вятър. Скай се чувстваше по-добре. И трите сестри се опитваха да прикрият притеснението си, че Скай може отново да полети надолу, а Каролайн няма да е тук, за да я хване. Желанието й да пие намаляваше след всяка сбирка на Анонимните алкохолици. Но първата среща, на която беше отишла заедно с Джо, ясно се беше запечатала в съзнанието й.
Залата беше малка и мрачна, разположена в приземния етаж на една бяла църква в Ийстбрук. Стените бяха покрити с плакати със сентенции, двамата със Саймън веднъж доста се бяха подигравали на подобни поговорки: Бързай бавно; Първо се правят най-важните неща, и други от този род. Скай беше уплашена и нервна. Трепереше от алкохолен глад за втори път това лято, но хората бяха много любезни и приятелски настроени. Веднага я накараха да се почувства добре дошла. Джо не познаваше никого от групата, но заговори една жена и й каза, че Скай е нова. В следващия миг Скай се озова сред жени, които я потупваха окуражително по рамото, даваха й телефонните си номера и я убеждаваха, че всичко ще се оправи и че тя никога вече няма да се чувства по този ужасен начин.