![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Малко съм уморен — опита се да каже Сам.
— Този път наистина го мисля, Сам — каза Джо и стисна ръката на брат си. — Този път ще е различно.
* * *
Огъста ту се събуждаше, ту отново се унасяше. Лежеше в болничното си легло с мозъчно сътресение и беше претърпяла две кризи. Едно земетресение и два по-малки труса — така ги определяше тя за себе си. Главата ужасно я болеше, но не каза на никого. Каролайн седеше до леглото й и гледаше майка си с този чист и спокоен поглед, на който цялото семейство беше свикнало да разчита в трудни моменти. Присъствието на най-голямата й дъщеря я изпълваше с такава благодарност, че Огъста се усмихна широко, независимо от болките в главата.
— Каролайн. — Гласът й звучеше пресипнало.
— Жадна ли си, мамо? — попита я тя.
— Малко.
Каролайн натисна един бутон, за да повдигне главата на майка си. Огъста отвори уста и дъщеря й допря чашата с леденостудена вода до устните й. Когато възрастната жена утоли жаждата си, Каролайн избърса устата й със салфетка. Майката се вгледа в очите на дъщеря си, които излъчваха огромна любов. Помисли си, че й беше дала твърде малко в замяна.
— Готово — промълви Огъста.
— Ти и аз — усмихна се Каролайн.
— Аз съм беззъба и плешива старица — отбеляза Огъста. Беше прекалено уморена, за да бъде суетна. Бяха обръснали косата й, за да зашият раната, а силите й така я бяха напуснали, че дори не можеше да си сложи изкуствените зъби. Спеше й се.
— Все още си красива, мамо — каза Каролайн.
Тя поклати глава, но й стана приятно от комплимента.
— Как е Скай? — попита. — Виждала ли си я днес?
— Добре е.
Огъста кимна и отмести очи встрани.
— Какво има, мамо?
— Чувствам се… Знам, че нямам право да питам, но… Ние ви отблъснахме преди много време. Защо сега имам чувството, че мога да те върна обратно към себе си?
— Кои са тези «ние»?
— Баща ти и аз.
— О, мамо — въздъхна Каролайн. — Не говори така. Не е вярно.
Огъста я изчака да каже още нещо, но дъщеря й замълча. Пък и защо трябваше да казва нещо? Тя просто не искаше да нарани старата си майка, като признае истината, а именно, че Огъста е била егоистка, която не е искала или не е била в състояние да бъде до трите си дъщери през трудните моменти от живота им. Тя се беше стремила единствено към приятни изживявания — балове, изкуство, любов, забавления. И към техния баща. Огъста примигна. Лицето на дъщеря й се размазваше пред очите й.
— Мамо, оправяй се по-бързо — каза Каролайн, а сините й очи гледаха нежно към възрастната жена. — Недей да мислиш за лоши работи. Имаме нужда от теб. Искаме те у дома.
— Имали ли сте изобщо някога нужда от мен? — попита уморено Огъста. — Аз лично не мога да разбера за какво съм ви. Бях ужасна майка.
— Не е вярно! — възрази дъщеря й и усмивката й стана още по-широка.
Дъщеря й беше искрена — Огъста виждаше това. Беше уморена от усилието да държи очите си отворени, но трябваше да говори.
— Знаеш ли, откакто лежа в това легло — мисля. Дават ми лекарства, от които главата ми се замайва, но въпреки това си мисля за вас, момичета, за баща ви и за себе си и се опитвам да разбера защо животът ни се разви така. Защо се обърка. Но имам чувството, че липсва някаква мъничка частичка, и знам, че когато я намеря, ще стигна и до отговора…
— Животът ни не се е объркал, мамо — рече Каролайн.
— Напротив. Всичко беше толкова хаотично и объркано. Ние с баща ти много ви обичахме — поне това мога да го твърдя със сигурност. Той отчаяно искаше да ви предпази от всякакви злини и когато видя, че не може, просто се отдръпна и се затвори в себе си. Не можех да направя нищо, за да променя това.
Каролайн сложи длан върху челото на майка си и изглади тревожните бръчки по него.
— Какъв смисъл има да мислиш за тези неща? — попита. — Всичко е минало, мамо. Просто се оправяй.
— Една мъничка частица — повтори Огъста. — Искам да сглобя целия пъзел.
* * *
Когато настъпи моментът да изпишат Джо от болницата, се оказа, че той всъщност няма къде да отиде. Беше дал «Метеор» под наем на група физици океанографи, които искаха да изследват аномалиите в движението на водите на Атлантическия океан. Бяха поели ангажимента да вземат «Метеор» от пристанището на Блек Хол и да го закарат в Пирея, а изследванията си щяха да правят, докато пресичаха Атлантика.
Това идеално устройваше Джо. Изпитваше облекчение, че корабът му се е отправил в предварително планираната посока. На първи октомври трябваше да е в Гърция, а на седми — в Микена. По това време на годината времето щеше да е чудесно, а водата — възможно най-чиста. Операцията, която предстоеше, щеше да бъде извършена съвместно с един екип от Марсилия. Разрешителното за търсене на съкровища беше за срок от трийсет дни, а гръцкото правителство не беше известно със своята благосклонност, така че вероятността да удължат престоя си там беше малка.