Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Здравей, Джо — предпазливо отвърна тя. Здрависа се с него, после с брат му. Момчетата целунаха Каролайн. Всички се чувстваха някак неловко.

— Изглежда, имаме един и същи лекар, госпожо Ренуик — отбеляза Сам.

— Наричай ме Огъста — рече тя. — Ти също, Джо.

— Благодаря, Огъста — кимна той.

Трябваше да се свършат един милион неща преди заминаването. Каролайн и Джо излязоха, а Огъста и Сам останаха сами в кабинета, без да знаят какво да си кажат. Тя посегна към главата си, за да се убеди, че тюрбанът й е на мястото си.

— Хей, страхотна шапка! — възкликна младежът и се усмихна. Лицето му беше бледо, под очите му имаше огромни тъмни кръгове. Беше станал още по-слаб — сигурно беше загубил поне пет килограма. На главата му имаше бяла превръзка — само допреди няколко дни такава превръзка имаше и Огъста.

— Благодаря — рече тя. — И твоята си я бива.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той.

— Малко ми треперят краката в последно време. А ти?

— Все едно съм в ада. Извини ме за израза.

— Нищо му няма на израза ти — отвърна Огъста и се вгледа в лицето му. Търсеше някаква прилика между него и брат му, но не я откри. Джо беше едър и мъжествен, а Сам — кльощав и симпатичен, но приличаше по-скоро на английски ученик, отколкото на зрял мъж. Носеше очила, имаше остра коса и тясно лице.

— Да си кажа честно, главата ме боли непрекъснато — прошепна й поверително той. — Дават ми болкоуспокояващи и от тях през цялото време ми се спи.

— И на мен също — отвърна Огъста. — Ужасно е. Имам чувството, че се движа като в мъгла, а освен това не ми позволяват да си пия любимото мартини. Получаваш ли пристъпи?

— Случи ми се веднъж — призна Сам.

Тя го погали по ръката. Бедното дете. Беше толкова млад!

— Гадно ли ти беше? — попита съчувствено.

— Да — кимна Сам. — И не искам това да се повтаря. Лекарят ми казва, че това било нормално за наранявания на главата. А ти имала ли си пристъп?

— Два. Истински кошмар. Започнат ли, няма спиране.

— Гадно, нали? Брат ми ще откачи, ако разбере какво ми се случва. Той и без това си мисли, че инцидентът е станал по негова вина.

— Брат ти — рече Огъста и замислено прехапа долната си устна. Погледна към коридора, където Каролайн и Джо весело се смееха.

— Не го ли харесваш? — попита я той.

— Това няма нищо общо с теб, скъпо момче. Стари работи. Сега иска да отведе Каролайн в Гърция.

— Той е добър — увери я Сам.

— Само да знаеше цялата история! Всичко започна заради баща му. Една коледна вечер той нахлу в дома ни и заплаши, че ще ни избие. Надявам се, че не те шокирам…

— Знам това — отвърна Сам. — Но пропускаш най-хубавата част.

— Каква е тя? — погледна го с любопитство Огъста. Наистина се променяше, след като допускаше, че това кльощаво момче с превързана глава може да има какво да й каже за трагедията в нейното семейство.

— Дъщеря ти е влюбена в него.