![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Една жена й беше пожелала «бавно възстановяване» и именно това се случваше. Скай правеше първите си стъпки към нормалния свят. Посещаваше сбирките на групата всеки ден. Понякога я придружаваше Джо, понякога се обаждаше на някоя от жените, с които се беше запознала на първата среща, но в повечето случаи отиваше сама. Ден след ден, бавно, но сигурно, Скай се отдалечаваше от алкохола. Вече не слагаше капка в устата си.
Това само по себе си беше истинско чудо. Плачеше често и много. Много. Имаше дни, в които не правеше нищо друго, освен да се тъпче с пуканки, да лежи на дивана и да плаче. От време на време вдигаше телефона, за да се обади на настойничката си — една жена от групата, която не пиеше от цели шестнайсет години и която беше обикнала, и която разбираше през какво преминава Скай, тъй като и тя самата е била алкохоличка и е минала по същия път. Скай плачеше така, сякаш е настъпил краят на света, а настойничката й я питаше:
— Добре, но това накара ли те да посегнеш към бутилката?
— Не — отвръщаше тя.
— Тогава си имала добър ден! — възкликваше възторжено настойничката й и Скай знаеше, че приятелката й е права.
— Приготви ли си багажа? — обърна се тя към Каролайн.
— Почти.
— Какво ще ти трябва за Гърция? — попита Клий. — Може би бански костюм?
— Два бански, струва ми се.
— Напротив, никакъв бански няма да ти трябва — намеси се Скай. — Ще бъдете само ти, Джо, слънцето и морето. Няма да имате нужда от дрехи.
Каролайн се засмя. Наведе се, взе плоско камъче от брега и го хвърли по гладката морска повърхност. Камъчето подскочи седем пъти, преди да се изгуби във водата. Клий също опита, но приключи позорно с три тромави цопвания. Скай дълго избира своето камъче и когато накрая го откри и го метна умело към водата, то подскочи осем пъти! Ръката й дори не трепна, докато се прицелваше.
Сестрите се обърнаха и поеха по каменните стълби, водещи към къщата. Хомър вървеше най-отпред. Отначало кучето се движеше неуверено, но постепенно влезе в ритъм. Вземаше стъпалата едно по едно, но последните четири преодоля с един скок.
— Тръгваш утре — каза Скай.
— Знам.
— Мама се връща у дома и двете ще се оправяме чудесно. Ще сме заедно — каза Скай, за да успокои Каролайн.
— Това е прекрасно, Скай.
— Вълнуваш ли се? — попита Клий.
— Да, много — призна Каролайн. Тя се опита да се усмихне. Хомър се заумилква в краката й, сякаш усещаше, че не им остава много време заедно.
— Какво не е наред? — попита Скай.
— Имам чувството, че забравям нещо — въздъхна Каролайн.
— Какво?
— Не знам. — Сега наистина се усмихна. Сякаш я бяха хванали в старата поза — най-голямата сестра, перфекционистката. Та тя заминаваше за Гърция с мъжа на живота си. Защо просто не тръгнеше, без да се притеснява за нищо?
— Е, до утре все ще се сетиш — успокои я Клий.
— Точно така — кимна Скай. — Мама се връща у дома, ти си тръгваш от дома, така че сме организирали малко тържество.
Спряха на последното, стъпало, за да си поемат дъх. Скай обърна поглед към безкрайната океанска шир. Чувстваше се свободна. Вече не се мразеше. Беше съвсем ново изживяване за нея — живот без алкохол. Синята вода блестеше под слънчевите лъчи. Белият кораб на Джо вече го нямаше. Беше възможно да простиш дори на самия себе си. Сърцето й биеше спокойно и тя приемаше всичко, без да се тормози. Съществуваха «днес» и «сега».
— Не мога да повярвам — въздъхна Каролайн и после изведнъж се засмя: — Заминавам с Джо!
— Време беше — отбеляза Клий.
— Това е най-дългата любовна история, която съм чувала — усмихна се Скай. — Защото никой не може да ме убеди, че е започнала това лято, а не преди десетки години, когато си била едва на пет!
— Ще ми е трудно да се разделя с вас — рече Каролайн.
Хомър си почиваше, легнал върху тревата. Внезапно той вдигна глава и сънливите му очи се отвориха широко. Скочи на крака и леко се олюля. Сигурно беше чул някоя птица или дребна животинка, шумоляща из храсталака, защото излая и хукна към боровата горичка, все едно че отново беше млад и пълен с енергия. След миг изчезна след дърветата.