Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Самият Дженкинс е отраснал в работническо семейство. Баща му е нископоставен надзирател в каменовъглените мини "Фицуилямс " — суров мъж, който пие твърде много, "но само в неделя " — и който се държи със семейството си, "все едно сме му подчинени в мината". Дженкинс единствен от шестимата си братя напуска селото и не оправдава очакванията към себе си по рождение. За родителите си Дженкинс казва: "Майка ми беше красива жена, обаче беше и суетна, а също разочарована от съдбата си. Тя нямаше реална представа как би могла ди подобри положението си и разочарованието я беше озлобило. Дразнеше татко, непрекъснато го тормозеше с първото, което ѝ хрумне, а той беше изключително силен физически, но прекалено слаб в други отношения, за да бъде съпруг на жена като нея. Не бяхме щастливо семейство". На въпроса на интервюиращия го журналист дали черпи от живота на родителите си материал за своите романи, Дженкинс тговаря през смях: "Нещо повече, даде ми категоричен пример за живот, от който повече от всичко искам да избягам."

И наистина бяга. Благодарение на своя рано съзрял интелект и на упоритостта си, Дженкинс успява да се измъкне от мината и да завладее бурно литературния свят въпреки скромния си произход. Когато от "Таймс " му задават въпрос за този бурен възход, Дженкинс приписва заслугата на учител от селото си, Хърбърт Тейлър, който открил uнтелектуалните му способности още като дете и го насърчил да се яви на изпитите за стипендия в някои от най-добрите държавни училища. Десетгодишен, Дженкинс е приет в малкото, но престижно училище Нордстром в Оксфордшър. Напуска дома си през 1911 година и се отправя сам с влак към непознатия Юг. Хенри Дженкинс никога повече не се връща в Йоркшър, където е отраснал.

Някои ученици в държавните училища, особено тези с различен социален произход от мнозинството, разказват за нещастните си училищни години, но Дженкинс никога не засяга темата и казва само: "Приемът ми в училище като Hopдстром промени живота ми по прекрасен начин". Директорът на училището Джонатан Карлайън казва за Дженкинс: "Той беше невероятно трудолюбив. Взе изпитите си със забележително висок успех и на следващата година постъпи в Оксфордския университет, за да учи в колежа, който беше първото му желание". Признавайки интелекта на Дженкинс, негов приятел от Оксфорд и също като него писател, Aлън Хенеси, споменава между другото и още една дарба на приз теля си: "Не познавам по-харизматичен човек отДженкинс — казва той. — Ако харесваш някое момиче, адски бързо се научаваш да не я запознаваш с Хенри Дженкинс. Достатъчно е той само да я фиксира с някой от прословутите си погледи, и шансовете ти стават на пух и прах". Което не означава, че Дженкинс злоупотребява със своите така наречени дарби: "Той беше красив и обаятелен, радваше се на внимание от страна на жените, обаче никога не е бил плейбой", казва Рой Едуардс, издателят на Дженкинс в "Макмилан".