Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Какво не можеш да намериш?
— Телефоните още не работят. Не мога да ги оправя. Според мен Недри има пръст в тая работа.
Ву вдигна един от телефоните и чу съскане.
— Прилича на модем.
— Прилича, но не е — каза Арнолд, — защото одеве слязох в сутерена и изключих всички модеми. Това, което чуваш, е бял шум15, който прилича на прехвърляне на данни чрез модем.
— Значи телефонните линии са блокирани?
— Всъщност, да. Недри се е постарал хубавичко да ги задръсти. Въвел е някаква команда за монополно използване в програмния код и сега не мога да я намеря. Нали дадох онази команда за възстановяване и тя изтри част от програмите. Въпреки това командата да се изключат телефоните явно още е в паметта на компютъра.
— Ами тогава го върни в изходно положение — сви рамене Ву. — Изключи системата и ще изчистиш паметта.
— Никога не съм го правил — каза Арнолд. — И не ми се ще да го правя. Възможно е всички системи да се върнат в изходно положение, но е възможно и обратното. Не разбирам много от компютри. Нито пък ти. Или поне не колкото трябва. А без телефон няма как да се свържем с истински специалист.
— Ако командата се намира в оперативната памет, тя няма да се появи в кода. Можеш да направиш копие на съдържанието на оперативната памет и да потърсиш командата в него, но не знаеш какво точно търсиш. Според мен единственият начин е да върнеш системата в изходно състояние.
В залата се втурна Дженаро.
— Още сме без телефон.
— Работя по въпроса.
— Работите по въпроса от полунощ. А състоянието на Малкълм непрекъснато се влошава. Има нужда от лечение.
— Това значи, че трябва да изключа системите — каза Арнолд. — Не мога обаче да съм сигурен, че после всичко ще проработи.
— Слушайте — тросна се Дженаро. — В хижата има болен човек. Ако не повикаме лекар, той ще умре. А без телефон не можем да извикаме лекар. Четири души може би вече са загинали. Хайде, изключете системите и оправете телефонните линии!
Арнолд се поколеба.
— Е? — попита Дженаро.
— Ами… системите за безопасност не позволяват изключването на компютъра и…
— Тогава изключете тези шибани системи за безопасност! Не проумявате ли, че той ще умре, ако не му се помогне?
— Добре — каза Арнолд.
Стана и отиде при главното табло. Отвори го, свали капака с металните фиксатори на аварийните прекъсвачи и ги изключи един по един.
— Поискахте да го направя — рече Арнолд — и го направих.
Накрая изключи и главния прекъсвач.
Контролната зала потъна в мрак. Всички екрани потъмняха. Тримата мъже стояха в тъмното.
— Колко ще чакаме? — попита Дженаро.
— Трийсет секунди — отвърна Арнолд.
— Пфу! — гнусливо каза Лекс, докато прекосяваха поляната.
— Какво има? — попита Грант.
— Мирише гадно! — каза Лекс. — На гнило.
Грант се поколеба. Загледа се в далечните дървета в другия край на поляната в очакване да забележи някакво движение. Нищо не помръдваше. Само лекият ветрец едва полюшваше клонките. Ранната утрин беше тиха и спокойна.
— Май само си въобразяваш — каза Грант.
— А, не…
Тогава той чу крясъка. Идваше от стадото хадрозаври с патешки човки, останало зад тях. Първо изпищя само едно животно, после второ, трето, докато накрая цялото стадо започна да кряска в хор. Хадрозаврите бяха уплашени, озъртаха се на всички страни, бързаха да излязат от водата и заставаха в кръг около малките, за да ги защитят…
„И те са усетили миризмата“, помисли Грант.
Тиранозавърът изскочи от прикритието си сред дърветата със страшен рев. Беше на петдесетина метра от тях, при лагуната. Бързо тръгна с огромни крачки през поляната. Без да обръща внимание на Грант и децата, се устреми към стадото хадрозаври.
— Нали ви казах! — изпищя Лекс. — Никой не ме слуша!
Хадрозаврите в далечината побягнаха с писъци. Грант усети как земята се разтърсва под краката му.
— Да бягаме, деца!
Сграбчи Лекс през кръста и я вдигна от земята. После заедно с Тим побягна през високата трева. От време на време хвърляше поглед назад към лагуната, където тиранозавърът нападаше хадрозаврите, а те размахваха огромните си опашки да се защитят и кряскаха високо и уплашено. Сетне чу шум от трошене на клони и когато пак погледна назад, видя как хадрозаврите се устремяват към тях.
15
Шум в целия честотен обхват. — Б.пр.