Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ГЛАМЧО
Сега как е? Можеш ли да стоиш прав?
АВТОЛИК
По-полека, мили господине! Ха, така! Ох, по-полека! Оказахте ми голяма услуга.
Измъква му кесията.
ГЛАМЧО
Трябват ли ти пари? Да ти дам малко?
АВТОЛИК
Не! Не, господине! По никакъв начин! Умолявам ви! Имам един роднина — миля няма оттук, — при него отивах. Той ще ми даде и пари, и всичко. Не ми предлагайте пари, моля ви се, обиждате ме!
ГЛАМЧО
И що за човек беше тоя, дето ви ограби?
АВТОЛИК
Един негодник, господине, когото съм виждал да върти комарджийски игри по съборите. Беше по едно време на служба при принца, но после, не помня за каква негова добродетел, но във всеки случай знам, че го нашибаха с камшик и го прогониха от двора.
ГЛАМЧО
Искате да кажете „за какъв порок“. В двора не гонят добродетелите с камшик. Напротив, коткат ги, за да останат, но те все пак не се застояват.
АВТОЛИК
Да, „порок“ исках да кажа. Добре го зная аз него! След това разиграваше маймуни, беше по едно време пристав, после скалъпи някакъв куклен театър и представляваше блудния син, а сетне се ожени за една вдовица на калайджия, живее съвсем близо до моите имоти, и като изреди всички мошенически занаяти, най-после се спря на чистото разбойничество. Автолик му викат.
ГЛАМЧО
Ах, проклетникът! Значи той е бил! Крадец не, ами оттатък, честна дума! Където има празник, панаир или борби на мечки101 — там е и той!
АВТОЛИК
Точно така! Той беше. Той, тоя негодник, ме нареди така!
ГЛАМЧО
Няма по-голям пъзльо от него в цяла Бохемия. Ако го бяхте погледнали накриво и заплюли, щеше да офейка.
АВТОЛИК
Трябва да ви призная, господине, че не съм много войнствен. Плашлив съм си от рождение и той го е знаел навярно.
ГЛАМЧО
Сега как сте?
АВТОЛИК
Много по-добре от преди. Мога вече да се държа и да вървя. Дори мога да се сбогувам с вас и да поема полека към дома на моя роднина.
ГЛАМЧО
Да ви изведа ли до пътя?
АВТОЛИК
Няма нужда, милостиви господине, няма никаква нужда!
ГЛАМЧО
Тогава сбогом! Имам да купувам подправки за празника на стриганите!
Излиза.
АВТОЛИК
На добър път, любезни господине!… Твоята кесия не се е затичала да ти купува подправки… Аз и на празника ви ще дойда и ако днешният фокус не роди още един и не острижа стриганите ви като овце, да ме зачеркнат от списъка на вагабонтите и да ме зачислят сред честните люде!
Пее.
„Крачѝ, крачѝ, че щом си весел,
минаваш двеста мили,
а нос когато си повесил,
след две загубваш сили!“
Излиза.
Четвърта сцена
Бохемия. В двора пред дома на овчаря.
Влизат Флоризел и Пердита.
ФЛОРИЗЕЛ
Това необичайно облекло
изтъква хубостта ти — не овчарка,
а Флора102 през април! Тоз празник ваш
е сякаш сбор на малки божества,
над който ти царуваш!
ПЕРДИТА
Господарю,
аз нямам право да ви забраня
тез ваши лудории… извинете,
че ги нарекох тъй, но вие, който
сте в погледа на всички, затъмнихте
в тез селски дрехи светлия си сан,
а мен, обикновената овчарка,
облякохте в одежди на богиня.
Ако не бяха всичките трапези
на тоя ден поръсени с безумство,
което като нещо обичайно
преглъща се, пред вас, така облечен,
бих пламнала и паднала в несвяст —
пред огледалото!
ФЛОРИЗЕЛ
Благословено
да е соколчето ми, прелетяло
имота на баща ти!
ПЕРДИТА
Чул ви Зевс,
но разликата между нас ме плаши:
101
„… борби на мечки…“ — по Шекспирово време борбите между животни (мечка и кучета; бик и кучета) били много популярно развлечение.
102
Флора (мит.) — италийска богиня на цветята, младостта и удоволствията.