Том 8 (Романси и сонети)

АВТОЛИК (пее)

        „Когато лик покаже нарциса

        и дрозд зачурулика —

        ехей! — и юноши, и старци са

        съгрети от топлика!

        И мамят край плета чаршафите

        сърцето ми крадливо —

        — ехей! — защото даже графът е

        щастлив пред канче пиво!

        И всяко «тирили» на птичка ме

        издига в небесата —

        ехей! — когато се боричкаме

        с девойчето в тревата!“

Бях на служба при принц Флоризел и се обличах тогава в кадифе първо качество, но понастоящем съм в доживотен отпуск…

Пее.

        „Но що от туй! Щом грейне месеца,

        за сън селякът ляга,

        а пътищата сто и десет са

        пред волния бродяга.

        А пък понеже калайджията

        с торба законно скита,

        то тя, щом пипнат ме за шията,

        ми служи за защита!“

Аз съм по чаршафите. Щом ястребът гнезди, прането си варди! Баща ми ме е кръстил на името на крадливия Автолик100, понеже се бил пръкнал — като сина си — под знака на Меркурий и си падаше по задигането на незначителни дреболийки. Заровете и фльорците ме докараха до тези одеяния, а изворът на доходите ми е благословеното мошеничество. Бесилките и тоягите растат твърде нагъсто край пътя на пладнешкия разбойник, а пък аз за отвъдния живот пет пари не давам, но от боя и въжето ме е страх… Ха, плячка, плячка!