Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
от вас това за грешка не вярвам да се вземе,
защото мойто име — вий знаете — е Време.
Шестнадесет години ний в миг ще прелетим,
понеже всичко земно пред мен е прах и дим
и нрави и закони по хорската ви нива
властта ми в миг засява и миг след туй залива.
Откакто свят светува до днес, един и същ
е само моят полет, велик и всемогъщ,
и както днес за вчера свидетел съм безгрешен,
за днес ще бъда утре и блясъкът ви днешен
поовехтял ще бъде, тъй както овехтял
тоз разказ мой навярно на вас се е видял.
И тъй, обръщам своя стар пясъчен часовник
и вижте как — за всичко основният виновник —
Леонт, във своя тъжен дворен усамотен,
за лудата си ревност се кае нощ и ден.
Но ний ще го оставим и ей ни през морето
пристигаме сред китна Бохемия, където —
преди подсказан само, сега и име взел —
живей синът на краля, на име Флоризел.
А тука е израсла и малката Пердита
във прелестна пастирка и ако някой пита
какво със тези двама ще стане най-накрай,
то сцената да гледа и сам ще го узнай,
когато повестта ни пред него се развие.
И ако нявга друг път използвали сте вие
по-лошо свойто време, то радвам се и аз,
а ако не, ще моля да вярвате тогаз
на мене — свойто Време, — че честно вам желая
за в бъдеще забави, по-хубави от тая!
Излиза.
Втора сцена
Бохемия. В двореца на Поликсен.
Влизат Поликсен и Камило.
ПОЛИКСЕН
Моля ти се, драги Камило, не настоявай повече — болка е за мене да ти отказвам, но смърт ще е да ти угодя!
КАМИЛО
Изминаха петнадесет години, откак не съм виждал родината си и макар да съм дишал повече чуждестранен въздух, искам да положа костите си в нея. Освен това моят господар, кралят-покаяник, прати да ме викат, а аз бих могъл — или си въобразявам, че бих могъл — да смекча дълбоката му скръб, и това е втората мисъл, която ме пришпорва да замина.
ПОЛИКСЕН
Не, ако ме обичаш, Камило, не заличавай цялата си досегашна служба, напускайки ме сега! Ти сам със своите качества се направи тъй необходим за мене. По-добре да не бях те имал досега, отколкото да ми липсваш отсега нататък. Започнал си ред дела, които друг не би могъл да продължи, и трябва да останеш, за да ги доведеш докрай, ако не искаш да отнесеш със себе си цялата полза, която съм извлякъл досега от тебе. Ако смяташ, че услугите ти са били подценени — а да ги надценя, не бих могъл! — ще имам грижата да ти се отблагодаря по-щедро и радостта да те отрупам със знаци на дружба. Но за Сицилия недей ми говори! Самото име на тази нещастна страна ме ранява със спомена за моя брат — краля-покаяник, както ти го нарече. Той се сдобри с мене, а загубата на прекрасните му съпруга и деца ме натъжава, сякаш е от вчера… Кажи ми: кога за последен път видя сина ми, принц Флоризел? Кралете, които имат деца с лоши наклонности, са не по-малко нещастни от онези, които са загубили деца с доказани добродетели.
КАМИЛО
От три дни не съм виждал принца, господарю. Не зная на какви по-привлекателни за него занимания се отдава, но по отсъствията му забелязвам, че е охладял напоследък към двора и не е тъй усърден, както преди в своите княжески упражнения.
ПОЛИКСЕН
И аз забелязах това, Камило, и то така ме изпълни с грижи, че отдавна имам очи, които го следят вън от двореца; от тях получих сведения, че той прекарва почти цялото си време в дома на някакъв прост овчар — човек, който, казват, по начин непонятен за съседите му, се бил издигнал от нищо до рядко благосъстояние.
КАМИЛО
Чувах, господарю, за такъв човек, който имал дъщеря с неописуема хубост. Славата й се носи тъй далече, че се чудя как може да е излитнала от селска колиба.
ПОЛИКСЕН
И моите сведения са такива и аз се боя, че тази девойка е стръвта, която привлича сина ми. Ти ще ме придружиш до това място и там, без да се издавам кой съм, ще поговоря с този овчар, от чието простодушие лесно ще измъкна причината за посещенията на сина ми в неговия дом. Моля те, помогни ми в това и остави настрана мислите си за Сицилия.