Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Наистина много й аплодираха — каза Саймън. — Мислех, че покривът ще падне.

— Пляскаха се по ботушите — видя ли? — Като си спомни този триумф, Сангфугол видимо се изпъна. Той може би беше единственият арфист на света, аплодиран някога от троли — подобно нещо не бе казвано дори за легендарния Еоин-ек-Клуиас.

— Ботуши? — Таусър се наведе напред и се сви до коляното на Сангфугол. — И кой изобщо ги е научил да носят ботуши? Планинските диваци не носят ботуши.

Саймън понечи да му отговори, но Сангфугол раздразнено поклати глава.

— Пак дрънкаш глупости, Таусър. Не знаеш най-важното за тролите.

Сконфузен, шутът се огледа безпомощно, адамовата му ябълка заподскача.

— Само си помислих, че е странно, че… — Той погледна Саймън. — А ти познаваш ли ги, синко? Тези дребните?

— Познавам ги. Бинабик ми е приятел. Ти често си го виждал тук, нали?

— Виждал съм го, виждал съм го. — Таусър кимна, но воднистите му очи блуждаеха. Саймън не беше сигурен дали наистина помни нещо.

— Ами след като напуснахме Наглимунд и тръгнахме към Драконовата планина — каза предпазливо Саймън, — планината, която ти ни помогна да намерим, Таусър, със спомените си за меча Трън — след като я стигнахме, отидохме на мястото, където живее народът на Бинабик, и се срещнахме с техния крал и тяхната кралица. И сега те са изпратили тези хора, за да ни бъдат съюзници.

— А, много мило. Много мило. — Таусър хвърли подозрителен поглед през огъня към най-близката група троли — няколко мъже, които се смееха и хвърляха зарове. Лицето му светна. — И те значи са тук заради това, което аз казах?

Саймън се подвоуми, после отвърна:

— Да, донякъде. Вярно е.

— Ха! — Таусър се ухили и се видяха малкото му останали зъби. Изглеждаше истински щастлив.

— Казах на Джосуа и на другите за меча, нали така? За двата меча. — Той пак погледна тролите. — Какво правят?

— Играят на зарове.

— Щом съм ги довел тук, трябва да им покажа как се играе истинска игра. Трябва да ги науча на волски рог. — Таусър се надигна, запрепъва се към мястото, където играеха тролите, после се тръшна сред тях, кръстоса крака и почна да им обяснява как се играе на волски рог. Те се кикотеха на явното му пиянство, но очевидно посещението му им беше приятно. Скоро шутът и новодошлите бяха погълнати от безмълвно весело представление — Таусър, вече оглупял от пиенето и възбудата на вечерта, се опитваше да обясни най-тънките нюанси на играта със зарове на мъничките планински хора, които не разбираха думите му.

Саймън се засмя и се обърна към Сангфугол.

— Това сигурно ще го занимава поне час-два.

Сангфугол направи кисела гримаса.