Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Мириамел отново стисна ръката на монаха, която дращеше трескаво дървената пейка. Някъде на юг чайка нададе самотен крясък.

— Но ти не можеш да се упрекваш, Кадрах. Глупаво е. Всеки на твое място би направил същото.

— Не, принцесо — промълви тъжно той. — Някои нямаше да го направят. Щяха да умрат, но нямаше да издадат такива ужасни тайни. И най-важното — други преди всичко не биха продали такова съкровище — особено толкова опасно като книгата на Нисес — за няколко кани вино. Това е целта на Лигата на свитъка, Мириамел — да съхранява знанието, но и да предпазва Остен Ард от такива като Приратес, които могат да използват старите знания за власт над останалите. Пропаднах и по двата пункта. А целта на Лигата беше и да следи за връщането на Инелуки, Краля на бурите. Тук се провалих по-ужасно отвсякъде, защото ми е ясно, че тъкмо аз дадох на Приратес средствата да открие този зъл дух и да го заинтересува от човечеството за пореден път — и цялото това зло причиних само за да мога да се наливам с вино, та да направя и без това замъгления си мозък още по-нещастен.

— Но защо е искал Приратес да знае всичко това? Защо толкова се е интересувал от смъртта?

— Не знам. — Кадрах беше изтощен. — Разумът му е загнил като стар плод — кой знае какви странни чудеса могат да се пръкнат от такова нещо?

Ядосана, Мириамел стисна ръката му по-силно.

— Това не е отговор.

— Съжалявам, господарке, но нямам отговори. Единственото, което мога да кажа, е, че от въпросите, които ми задаваше Приратес, не личеше да търси връзка с Краля на бурите — поне не отначало. Не, той имаше друг интерес към, както той го наричаше, „говоренето през воала“. И смятам, че когато е започнал да се подвизава в тези мрачни области, е бил забелязан. Повечето живи смъртни, които са откривани там, са били унищожавани или са полудявали, но предполагам, че Приратес е бил приет като възможно оръдие на отмъстителния Инелуки. От това, което си ми казвала ти, а и други хора, той наистина е станал много полезно оръдие.