![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Бинабик бе казал на Джосуа за пристигането на кануките още преди да заведе Саймън в гората и принцът на свой ред бе направил всичко възможно да организира подходящо посрещане. Овните бяха отведени в топлите пещерни конюшни и доволно захрупаха сено до конете на Нови Гадринсет; Сиски и останалите троли отидоха в излъскания от ветровете Дом на раздялата, все така заобиколени от ято зяпачи. Оскъдните запаси на Сесуад'ра бяха обединени с провизиите на тролите и скромната храна беше разделена. Нови Гадринсет вече имаше достатъчно жители и прибавянето на стотина дори толкова дребни мъже и жени запълни пещерната зала на ситите до предела — но пък теснотията я направи по-топла. Яденето беше малко, но компанията беше необичайно възбудена.
Сангфугол излезе напред, облечен в най-хубавите си дрехи, макар и малко поизтъркани — жакет и панталони, — и изпя няколко любими стари песни. Тролите аплодираха, като шляпаха с длани ботушите си — обичай, който много забавляваше обитателите на Нови Гадринсет. Двама кануки, мъж и жена, подтиквани от всички останали тролове, изпълниха акробатичен танц, който включваше две пастирски геги и множество подскоци и премятания. Повечето хора от Нови Гадринсет, дори онези, които влязоха в залата изпълнени с подозрения към дребните чужденци, откриха, че отношението им към тях постепенно става по-топло. Само малцината пришълци от Римърсгард все още гледаха недоверчиво: продължителната враждебност между тролите и римърите не можеше да се премахне от един банкет и малко песни и танци.
Саймън седеше и гордо наблюдаваше. Не пиеше, тъй като кръвта все още неприятно пулсираше в главата му след гуляя от предишната нощ, но се чувстваше така приятно замаян, сякаш току-що си беше пийнал на корем. Всички бранители на Сесуад'ра се радваха на новите съюзници. Тролите бяха дребни, но Саймън си спомняше от Сикихок какви храбри бойци бяха. Вероятността Джосуа да успее да задържи Фенгболд все още беше малка, но поне шансът за това беше по-голям, отколкото допреди ден. Върхът беше обаче, че Сиски тържествено помоли Саймън да се бие заедно с тролите. Доколкото знаеше, те никога не бяха искали някой друг утку, така че това беше чест за него. Кануките имали много високо мнение за неговата смелост, каза му тя, и за лоялността, която бил проявил към Бинабик.
Саймън не можеше да не изпитва мъничко злорадство, макар че бе решил засега да не го показва. Все пак не можеше да не се усмихва радостно на всички около дългата маса.
Дойде Джеръмайъс и Саймън го накара да седне до него. В компанията на принца и другите „големци“, както ги наричаше момчето, някогашният чирак на свещаря се чувстваше по-удобно, като прислужваше на Саймън — нещо, което за самия Саймън бе много притеснително.
— Не е редно — измърмори Джеръмайъс, вперил поглед в чашата, която Саймън беше сложил пред него. — Аз съм ти слуга, Саймън. Не бива да седя на масата на принца. Трябва да ти наливам чашата.
— Глупости. — Саймън безгрижно махна с ръка. — Тук не е така. Освен това, ако те бяха прогонили от замъка, когато прогониха мен, ти щеше да си този, който е преживял приключенията, а аз щях да се озова в подземието при Инч…
— Не говори така! — прошепна Джеръмайъс и очите му се изпълниха с внезапен страх. — Ти не знаеш!… — Той се овладя с усилие. — Не, Саймън, дори не споменавай това — ще ни докараш нещастие! — Изражението му се промени, страхът постепенно отстъпи на тъжна замисленост. — Освен това грешиш. Такива неща не биха могли да се случат с мен, Саймън — драконът, Приказният народ — нищо такова. Ако сам не можеш да видиш, че си особен, тогава… — той дълбоко пое дъх — тогава просто си идиот.
Такива изказвания караха Саймън да се чувства още по-неудобно.