![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— Идиот, а? — изръмжа той.
Джеръмайъс го изгледа, сякаш доловил мислите му, явно се зачуди дали да не се извини, но след миг лицето му се изкриви в подигравателна усмивка.
— Хм! Голям идиот ще е най-точно, щом искаш.
Облекчен от завръщането на по-здрава почва, Саймън потопи пръсти във виното си и пръсна няколко капчици по бледото лице на Джеръмайъс, което накара приятеля му да му отвърне със същото.
— И ти, сир, не си по стока. Посвещавам те в рицарство и те кръщавам сър Големия идиот. — Той тържествено пръсна още няколко капчици. Джеръмайъс изрева, посегна към чашата и я разля върху ризата на Саймън. Започнаха да се боричкат, смееха се и се тупаха с ръце като мечета с лапи.
— Идиот с идиот!
— Сър Идиот!
Борбата, макар и все още добродушна, скоро стана по-разгорещена. Гостите, които седяха най-близо до тях, се отдръпнаха, за да им направят място. Принц Джосуа, въпреки прочутата си резервираност, трудно поддържаше безучастното си благоприличие. Лейди Воршева се смееше от сърце.
Тролите, чиито тържества ставаха в грандиозната необятност на Чидсик уб Лингит и никога не включваха нещо толкова тривиално като двама приятели, които се боричкат и се поливат с вино, наблюдаваха процедурата със сериозен интерес. Някои се питаха на глас дали резултатът от това състезание ще е някаква поличба или предсказание, други — дали ще е обидно за религиозните вярвания на домакините им, ако тихичко се обзаложат кой ще победи. По последния въпрос бе постигнато необявено съгласие, че това, което не се забелязва, не може да бъде обидно. Залозите се променяха няколко пъти, тъй като ту единият, ту другият от борците изглеждаше на ръба на съкрушителен разгром.
Тъй като времето течеше, а никой от борещите се не показваше ни най-малки признаци на отстъпление, интересът на тролите нарастваше. Защото за да продължава толкова дълго подобно нещо по време на тържествен банкет в пещерата на тези Пастир и Ловджийка на равнинните жители — ами явно, обясняваха най-просветените кануки, трябваше да е нещо повече от обикновено състезание. По-скоро, казваха те на своите сънародници, това очевидно е твърде сложен танц, който измолва късмет и сили от боговете за предстоящата битка. Не, казваха други, това не е нищо повече от битка за правото на съешаване. Овните го правят, защо не и хората от равнините?
Когато Саймън и Джеръмайъс осъзнаха, че почти всички в залата ги гледат, ръкопашният бой изведнъж секна. Двамата смутени състезатели, зачервени и изпотени, изправиха столовете си и се наведоха над чиниите си, без да смеят да погледнат другите гости. Тролите тъжно зашушукаха. Колко жалко, че не присъстваха нито Сиски, нито Бинабик, за да преведат многобройните им въпроси за странния ритуал. Пропадна чудесен шанс за по-добро разбиране на обичаите на утку, поне засега.
Бинабик и неговата годеница стояха потънали до колене в снега, покрил изронените плочи на Огнената градина. Студът изобщо не ги смущаваше — късната пролет в Ийканук често беше много по-лоша, а те толкова отдавна не бяха оставали сами.
Стояха лице срещу лице и топлеха бузите си с дъха си. Бинабик протегна нежно ръка и махна една снежинка от страната на Сиски.
— Станала си още по-хубава — каза той. — Помислих си, че самотата ми си прави шеги с мен, но ти си по-прекрасна дори отколкото те помнех.
Сиски се засмя и го дръпна към себе си.
— Ласкателство, Пеещи човече, ласкателство. Да не си се упражнявал с тези огромни жени от равнината? Внимавай, някоя от тях може да се обиди и да те размаже.
Бинабик шеговито се намръщи.
— Не виждам никого освен теб, Сискинанамук, нито пък съм виждал, откакто очите ти за пръв път се отвориха пред мен.
Тя обви ръце около гърдите му и го притисна с всичка сила, после го пусна, обърна се и тръгна. Бинабик я настигна и каза:
— Новините ти ме зарадваха. Тревожех се за нашите хора, откакто заминах от Езерото на Синята кал.
Сиски сви рамене.
— Ще се оправим. Децата на Седа винаги се оправят. Все пак да убедя родителите ми да разрешат да доведа дори тази малка група хора беше като да измъкнеш камък изпод краката на сърдит овен.
— Пастирът и Ловджийката може и да се примириха с истинността на написаното от Укикук — каза Бинабик, — но само знанието за това, че едно неприятно нещо е истина, не го прави по-приемливо. Все пак Джосуа и останалите са истински признателни — всяко оръжие, всяко око ще помогне. Пастирът и Ловджийката са свършили добра работа, макар и неохотно. — Той замълча. — И ти също. Благодаря ти за твоята любезност към Саймън.