Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Храната беше оскъдна, но не и дървата. В Дома на раздялата огънят гореше толкова силно, че димът опушваше тавана. Нормално Саймън щеше да се притесни от такова омърсяване на свещеното място на ситите, но днес то не му се струваше оскърбително — просто смел и радостен жест във време, скъперническо на надежда. Той огледа хората, насядали около пламъците. Вечерята вече свършваше.

Повечето от заселниците се бяха разпръснали към палатките си, уморени след дългия ден и неочакваното празнуване. Някои от тролите също си бяха отишли — някои да нагледат овните — защото, питаха се те, какво наистина знаеха хората от равнината за овците?

— А други да си легнат в пещерите, които хората на принца бяха приготвили за тях. Бинабик и Сиски седяха с принца и говореха тихо, лицата им бяха много по-сериозни от тези на останалите гуляйджии, които си предаваха малкото останали мехове с вино около огъня. Саймън помисли малко, после се отправи към тяхната група.

Лейди Воршева беше станала от масата на принца и тъкмо се отправяше към вратата. Херцогиня Гутрун вървеше до нея и я подкрепяше деликатно за лакътя, като майка, готова да задържи импулсивното си дете. Щом видя Саймън, Воршева спря и каза:

— А, ето те и теб. — Детето в утробата й беше започнало да си личи.

— На вашите заповеди — отвърна той. Зачуди се дали не трябва да им се поклони, после се спомни, че преди малко и двете го бяха видели да налага Джеръмайъс, изчерви се и бързо наведе глава, за да скрие лицето си.

Воршева се усмихна.

— Джосуа каза, че тези троли са твои заклети съюзници, Саймън. Или трябва да те наричам сър Сеоман?

Ставаше все по-лошо. Страните му пламнаха отчаяно.

— Моля те, господарке, просто Саймън. — Той я погледна крадешком, после бавно изправи глава.

Херцогиня Гутрун се изкиска.

— Небесата да ти помогнат, момче, не се тревожи толкова. Остави го да иде при другите, Воршева — той е младеж и иска да стои до късно, да пие и да се поперчи.

Воршева я погледна остро, после изражението й се смекчи.

— Исках само да му кажа… — Тя се обърна към Саймън. — Исках само да ти кажа, че бих искала да знам повече за теб. Мислех си, че нашият живот беше доста странен, откакто напуснахме Наглимунд, но когато Джосуа ми разказва какво си видял ти… — Тя отново се засмя, малко тъжно, и сложи дългите си пръсти върху корема си. — Но е много хубаво, че ни доведе помощ. Никога не бях виждала троли!

— Ти познаваш… ммммм… Бинабик отдавна — каза Гутрун и се прозина зад ръката си.

— Да, но да видиш едно дребно човече е едно, друго е, когато виждаш много, много. — Воршева се обърна към Саймън сякаш за помощ. — Разбираш ли?