Пазачът на фара [bg]

Тя се спря и погледна сестра си.

– Ана, ти никога не би го направила – каза Ерика, наведе се към нея и я погледна в очите. – Преживяла си много, сблъсквала си се с по-лоши неща от повечето хора и ако беше склонна, вече да си го направила. Но не е в кръвта ти.

– Откъде знаеш?

– Знам, защото не си слязла в мазето, не си опряла пушка в главата си и не си натиснала спусъка.

– Нямаме пушка – каза Ана.

– Не се прави на глупава. Знаеш какво имам предвид. Не си се хвърлила пред някой автомобил, не си си нарязала китките, не си изпила шепа приспивателни и така нататък. Не си направила нищо такова, защото си силна.

– Не знам дали става въпрос за сила – промърмори Ана. – Имам чувството, че е нужна голяма смелост, за да дръпнеш спусъка.

– Всъщност не. Нужни са само няколко секунди смелост. После всичко приключва, а останалите трябва да оправят бъркотията, извинявай за израза. За мен това не е смелост. Малодушие е. В онзи миг Гунар не е мислел за Сигне. Ако бе помислил за съпругата си, щеше да прояви кураж и да остане при нея, за да могат да си помогнат взаимно. Другото е решение на страхливец, а ти не избра този път.

– Според нея всичко се нарежда, ако започнеш да практикуваш йога, спреш да ядеш месо и дишаш дълбоко пет минути всеки ден – каза Ана и посочи към телевизора, където ентусиазирана жена гуру разясняваше единствения път към щастието и благополучието.

– Как може човек да намери щастието без месо? – попита Ерика.

Ана не можа да не се разсмее.

– Ти не си наред – каза тя и сръчка Ерика с лакът.

– Кой го казва! Ти пък изглеждаш, все едно току-що са те изписали от лудницата.

– Това беше подло.

Ана замери Ерика с възглавница.

– Важното е да те разсмея – отвърна Ерика тихо.

– Беше въпрос на време – отбеляза Петра Янсен.

Леко й се гадеше, но като майка на пет деца с времето бе развила поносимост към гнусни миризми.

– Да, не беше особена изненада.

Конрад Спетц, дългогодишният полицейски партньор на Петра, като че ли изпитваше по-големи трудности да овладее пристъпите на гадене.

– Предполагам, че колегите от отдел „Наркотици“ ще пристигнат всеки момент.

Излязоха от спалнята. Миризмата ги последва, но във всекидневната, която бе на долния етаж, се дишаше по-лесно. Жена на около петдесет години седеше на един стол и плачеше с глас, докато един от по-младите колеги я утешаваше.

– Тя ли го е намерила? – попита Петра и кимна към жената.

– Да, това е чистачката на семейство Вестер. Обикновено чисти веднъж седмично, но Вестер щели да пътуват и й казали да идва през седмица. Затова дошла чак днес и намерила... да...

Конрад прочисти гърло.

– Открихме ли жената и детето? – попита Петра, която бе пристигнала последна на местопрестъплението.

Днес имаше почивен ден и беше в Грьонан31 със семейството си, когато й се обадиха да дойде.