Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Сара. Не се подигравай с имената на хората.
— Ще стане хубава история. — Сара пусна касетофона в своята раничка „Барби“.
На прага се появи Джейми. Ядеше сандвич и държеше чаша с мляко. От начина, по който погледна Сара, Даян разбра, че той иска да говори за нещо, но не пред сестра си. Той се обърна и отново отиде в кухнята. Тя чу вратата на хладилника да се отваря, докато Джейми вадеше каната с мляко.
Даян стана и отиде в кухнята. Взе пакет с пиле от фризера и го сложи върху книжни салфетки. Без да бърза, тя скъса опаковката. Джейми седна край масата и мълчаливо се взря в чашата си с мляко. После я изпи наведнъж. Изправи се, пак напълни чашата и се върна на стола си. Даян си помисли, колко странно, макар Сара да имаше езикови проблеми, разговорите с Джейми често бяха далеч по-трудни.
Тя попита:
— Имаш ли тренировка днес?
— Да. По-късно.
— Значи имаш вдигане на тежести?
— Не днес.
Тя не можа да измисли нищо повече, което да прави с пилето и реши да свари картофи, защото така ще има оправдание да стои по-дълго в кухнята, ако той поиска да я заговори. Започна да бели картофите. Тишината тежеше като олово.
Най-после тя рече:
— Ние знаем, че ти нямаш нищо общо с това, Джейми.
Прокурорът не бе представил момчето на предварителния съдебен състав, но твърдо предупреди семейство Корд, че Джейми ще трябва да даде показания при процеса на Филип. И че има вероятност да се появят нови улики, които да го замесят в делото.
Джейми пиеше млякото както пияница своя алкохол. Той стана и Даян се надяваше, че отива само до хладилника и няма да излезе от стаята. Той си наля още една чаша и пак седна. Попита:
— Татко претърсвал ли е стаята ми, или нещо подобно?
— Какво да е направил?
Когато той не повтори въпроса, тя рече:
— Баща ти не би направил това. Ако е имало нещо, което да го тревожи, той щеше да говори с теб.
— Аха. — Синът й седеше с наклонена глава и разглеждаше чашата.
Даян искаше да му каже колко много го обича, колко се гордеят с него, как случаят при езерото — каквото и да е станало там — е един от ония неясни неща в сложните семейни истории, които не засягат същността на тяхната любов. И все пак тя се страхуваше. Предполагаше, че ако го стори, думите ще втвърдят сърцето му като изваяните му мускули и той ще се отдръпне още повече от нея.
— Джейми…
Сара се появи на прага.
— Той е тук, мамо! Доктор Брек!
Даян погледна към всекидневната и видя паркирана кола на алеята.
— Добре, идвам след минутка.
Сара излезе и Даян каза на сина си:
— Баща ти те обича. — Тя се изправи и прекара ръка през косата му, усещайки как вратните му мускули се напрягат от това.
Той нищо не продума.
10.
Имаше арестуван заподозрян, но Том, розовобузестият полицай, все още съвестно си вършеше работата.
Никой още не го бе освободил от задълженията му. Освен това той съзнаваше, че някой бе успял да мине край него макар и веднъж, а и Сара бе офейкала в гората току под носа му; затова той не позволи на Бен Брек да пристъпи до входа, докато не получи съгласието на Кралицата.
Даян му кимна.
— Всичко е наред. — Тя се обърна към мъжа на пътеката: — Доктор Брек?
— Наричайте ме Бен, моля. — Той мина край полицая и влезе в къщата.
Брек беше над метър и осемдесет висок, с тъмна и непокорна леко прошарена коса. Четирийсет и една годишен, спомни си тя думите на доктор Паркър. В него имаше нещо момчешко — например гласът и лицето — и човек можеше да разбере как е изглеждал на дванайсет години. Имаше добра фигура, но беше бледен и това му придаваше малко слабоват вид. Очите му бяха тъмни. Носеше черни джинси, тъмносиня риза и спортно сако от туид. Имаше малки длани и почти изящни пръсти. Беше попрегърбен. В първия момент това отблъсна Даян, свикнала с военната стойка на мъжа си. Беше мигновена реакция, макар че тази антипатия премина и после й стана дори забавно. Той носеше очукано куфарче.
Даян го покани да седне на дивана. Той погледна през прозореца.
— Нещо не е наред ли?
— О, полицаят ли? Не, съпругът ми е детектив. Занимава се със случая, където ония момичета бяха убити.
— Студентките ли?