![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Който не бе така силен като смеха на доктор Паркър, когато тя видя изрезката. Може би тази жена все пак наистина имаше чувство за хумор. Доктор Паркър забоде карикатурата горе на таблото си за съобщения. Даян почувства такъв възторг, сякаш й бяха връчили награда в училище.
Сара седеше в чакалнята. Доктор Паркър бе поискала да говори първо с Даян. Това разтревожи Даян, която се почуди каква ли лоша новина ще й бъде предадена. Но виждайки как лекарката се смее, тя почувства, че няма никаква криза. Докато доктор Паркър ровеше из бюрото си, Даян й каза за Бен Брек.
— Брек? Мисля, че съм чувала за него. Я да го потърсим. — Тя се завъртя на стола си и намери една огромна книга. Започна да я прелиства. — А, ето го. Той е на четирийсет и една години… Доста внушаващо. Завършил с блестящ успех Йейл, същото е и като магистър на хуманитарните науки, има докторат по психология. Докторат по педагогически науки в Чикаго. Преподавал е в редица престижни колежи. Понастоящем работи в Чикаго. Много публикации в специализирани списания. Сега гостува в Одън, така ли? Имате късмет.
— Значи би трябвало да го ангажирам?
— Евтино обучение от специалист. Бих казала, че просто няма място за избор.
— Вече му казах, че съм съгласна.
— Мисля, че ще видите поразително подобрение у Сара. — Лекарката погледна часовника си. — Това занятие ще бъде много кратко, госпожо Корд. Няколко минути с вас и няколко със Сара. Няма да ви взема пари за днес.
— Сигурно хороскопът ми за този месец гласи: „Ще срещнеш двама щедри психиатри“.
Чувството за хумор у доктор Паркър се бе изчерпало с карикатурата; тя игнорира шегата и отново се зарови малко раздразнено в чекмеджето на бюрото си. Накрая измъкна малка черна кутия. Тя каза:
— Отсега нататък ще виждате как Сара носи това все със себе си. Помолете съпруга и сина си да не го пипат. Не го докосвайте, не го слушайте, не я питайте за него. Освен ако първо самата тя каже нещо.
Даян зададе най-невинния въпрос, за който можа да се сети:
— Касетофон ли е?
— Точно така.
— За какво е?
— Смятам да възвърна самоуважението на Сара.
— Как?
Тя отвърна кратко:
— Сара ще пише книга.
Даян се усмихна неволно. После реши, че тази шега е проява на лош вкус и се намръщи. Доктор Паркър побутна касетофона, празна касета и книжка с инструкции към Даян, която ги прибра и ги вдигна безпомощно. Когато лекарката не добави нищо повече, Даян каза:
— Не се шегувате, нали?
— Да се шегувам ли? — Доктор Паркър имаше такъв вид, сякаш Даян бе направила нелепа забележка. — Госпожо Корд, струва ми се, отдавна сте разбрали, че аз рядко се шегувам.
Даян Корд смяташе, че съвършенството на детските пръстчета е доказателство за съществуването на Бога и тя си помисли за това, докато гледаше как дъщеря й държи касетофона, проучва го с известна подозрителност и го обръща в нежните си ръце. Даян разгъна опърпания наръчник и взе отново касетофона. Сложи го на малката масичка в дневната. В лявата си ръка държеше две батерийки и нова касета.
— Мисля, че сега трябва… — Тя се зачете в инструкцията.
— Дай аз — каза Сара.
Даян четеше.
— Ние трябва да…
— Дай на мен.
Клик, клик, клик.
— Готово.
Даян погледна надолу. Сара бе пуснала машинката и натискаше едновременно бутоните за пускане и запис, като казваше:
— Проба, проба.
— Как го направи? Прочете ли инструкцията?
Сара върна лентата и натисна друг бутон. Тенекиеният глас на Даян повтори: „… чете ли инструкцията?“.
— Е, мамо. Ами че то е лесно. — Тя погледна касетофона, а после вдигна очи към майка си. — Доктор Паркър иска да съчинявам истории и да ги слагам в моята книга.
— Така каза и на мен.
— Не знам за какво да пиша. Може би за Бъкстър фабриканта?
— Мисля, че доктор Паркър би искала да чуе тази история. Това е кучето, което станало президент, нали?
— Харесвам Бъкстър… — Сара сбърчи носле. — … но тази история вече съм я написала. Мога да напиша за госпожа Патица Патоковска… Не, не, не! Ще напиша история за госпожа Биволсън.