Среднощният диамант [bg]

Когато се поуспокои, научих малко по-ясна версия на историята. Явно тя и Седрик едва наскоро бяха открили любовта си и се бяха опитали да я пренебрегнат — което беше довело дотам, че и двамата бяха нещастни през последния месец, докато Аделейд бе препращана от мъж на мъж. Всичко бе избухнало, когато Клара ги беше заварила да се целуват на тавана тази вечер.

— Какво ще направят на Седрик? — попита отново Аделейд. — Не могат да пренебрегнат това. Предполага се, че всички сме защитени и добродетелни.

Аз със сигурност вече не бях в редиците на добродетелните. Чувствах се смутена, че Аделейд и Седрик — толкова дълбоко влюбени — бяха съумели да се сдържат. Колкото до мен, аз безсрамно се бях поддала на… какво? Какво беше Грант за мен?

Не можех да се изповядам на Аделейд сега. Вече не. Тя си имаше достатъчно тревоги и без да се нагърбва с моите проблеми. Прекара по-голямата част от нощта, като ми разказваше вариации на същата история, плачеше и се тревожеше какво ще последва. Когато задряма малко след изгрев-слънце, останах будна да я наглеждам.

Мистрес Кълпепър дойде да почука рано на вратата и ни каза, че Аделейд трябва да бъде долу след трийсет минути за среща с двамата Торн в личната им канцелария. Освободиха ни от затворничеството и ни позволиха да се измием, но пазачите още обикаляха из коридора. Истерията на Аделейд се бе уталожила и тя се изправи, готова да посрещне онова, което предстоеше. Нямаше и следа от снощните сълзи и тя закрачи надолу по стълбите с високо вдигната глава.

Другите момичета вече бяха на крак и се мотаеха из фоайето или салона, или на всяко друго място, където можеха да са близо до канцеларията. Щом Аделейд влезе и затвори вратата, застанах в коридора отсреща и скръстих ръце на гърдите си.

Отбранителната ми поза караше другите да странят от мен, макар че видях няколко момичета да ме оглеждат любопитно, несъмнено надявайки се, че знам някоя нова частица от историята. Взирах се право напред и запазих мълчание дори когато чух Клара да разказва много преувеличена, много груба версия на случилото се снощи.

Наруших мълчанието си само за да попитам високо:

— Във всеки случай какво правеше на тавана снощи, Клара?

Когато тя бързо спря да разказва, заподозрях, че не съм единствената, която беше открила решетката.

Нещата станаха по-интересни, когато на входната врата цъфнаха Уорън Дойл и майка му, настоявайки да говорят с Чарлс и Джаспър.

— Аз… съжалявам — каза мистрес Кълпепър, по-смутена, отколкото я бях виждала някога. — Господин Чарлс и господин Джаспър в момента са ангажирани с, аа, господин Седрик и госпожица Бейли.