Третият близнак [bg]

— По дяволите! — Той дръпна ръката си.

— Можеш да останеш да преспиш тук. Така ще го направим и сутринта.

Берингтън се изправи.

— Имам да мисля за много неща.

Тя затвори очи.

— Лошо.

Той излезе.

Колата му бе паркирана до нейния ягуар в алеята пред къщата й. Тоя ягуар трябваше да ми послужи като предупреждение, каза си той, като признак, че в нея има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Чувстваше се изигран, но преживяването бе приятно. Зачуди се дали жените, които бе прелъстявал, се чувстват по същия начин след това.

Докато шофираше към къщи, се замисли за утрешното дело. Четирима от членовете на комисията бяха на негова страна, но не бе успял да изтръгне обещание за подкрепа от Джейн. Какво още трябваше да направи? На този етап — като че ли нищо.

Когато се прибра вкъщи, видя, че телефонният секретар е записал обаждане от Джим Пруст. Стига вече лоши новини, примоли се той. Седна в кабинета си и набра номера на Джим.

— Бери се обажда.

— ФБР оплескало работата — започна Джим без предисловия.

Духът на Берингтън падна още повече.

— Разказвай.

— Казали им да прекратят търсенето, но заповедта не стигнала до тях навреме.

— По дяволите!

— Резултатите й били изпратени по електронната поща.

Берингтън се уплаши.

— Кои са били в списъка?

— Не знаем. Бюрото няма копие.

Това вече не се търпеше.

— Трябва да разберем!

— Може би ти ще успееш да разбереш. Списъкът сигурно е в кабинета й.

— Тя не може да влезе там! — Берингтън изведнъж се обнадежди. — И вероятно не е имала възможност да си отвори пощата. — Настроението му малко се подобри.

— А ти можеш ли да го направиш?

— Разбира се. — Берингтън погледна златния си ролекс. — Веднага отивам в университета.

— Обади ми се, след като разбереш.

— Разбира се.

Той отново се качи в колата си и отиде до „Джоунс Фолс“. Комплексът бе тъмен и пуст. Берингтън паркира пред Лудницата и влезе. Притесняваше се малко, че се налага да се промъква в кабинета на Джийни за втори път. Какво толкова, по дяволите, залогът бе далеч по-голям, за да се безпокои за достойнството си.

Той включи компютъра и влезе в пощата й. Имаше само едно съобщение. Моля Те. Господи, нека това е списъкът от ФБР — прекръсти се наум той. Изтегли съобщението, за негово разочарование се оказа, че то отново е от приятеля й от университета в Минесота.