Републиката на крадците [bg]

— И да го предам също на мастер Калас?

— Точно така. След това ще се заемеш с всяка врата в сградата, която по принцип се заключва. Освен с вратите на гостите. Ще смените всички ключалки, всички до една. Направете го утре, в работно време. Никорос ще покрие разходите с партийни пари.

— Но аз… — започна Никорос.

— Никорос, работата ти този следобед е да казваш „да“ на всичко, което излиза от устата ми. Колкото повече го практикуваш, толкова по-скоро то ще се превърне в гладък механичен процес, неоставящ време за болезнени размишления. Ще се опиташ ли заради мене?

— Да.

— Подхождаш за тази работа. Джостен, доведи утре тук ключари дори ако се наложи да им обещаеш месечно възнаграждение. И направи така, че новоназначените да не получат от новите ключове! Създай впечатлението, че изглежда, не са били извадени достатъчно ключове. Кажи им, че ще получат ключове до няколко дни. Ще видим дали някой от тях няма да предприеме нещо интересно впоследствие. Ясно ли е дотук?

Джостен кимна и почука с пръст по дясното си слепоочие.

— След това намери ковач, който да изработи прости метални верижки за всичките ви служители. Изискани, но евтини. Желязо с покритие, нищо, което някой да поиска да заложи. Това е важно. Не искаме някой предприемчив шпионин да си скалъпи облекло, наподобяващо дрехите на келнерите, и да се мотае наоколо; всеки, който е на работа, ще носи верижка. Онзи, който е без верижка, ще бъде замъкнат отзад за един неучтив разговор. Никой няма да взема верижката със себе си, когато си тръгва, иначе ще бъде уволнен. Схвана ли? Верижките ще предават лично на теб и на най-доверените ти лица и те ще се използват пак, когато започне новата смяна. Уредиш ли това, ще съобщиш на служителите си, че удвояваш заплатите им до деня след изборите. Никорос ще покрие разходите ти с партийни средства.

— Ами… Да — каза Никорос.

— Спомени също така колко е важно да има сигурност по време на изборите, и че всеки, съобщил за каквото и да е — подчертано необичайно или не на място, ще получи компенсация за усилията си. Ако във винарската изба пръдне паяк, искам да си чул за това.

Очите на Джостен се разшириха, но той кимна както преди.

— Какво друго… Ами, телесната сигурност! Трябва ни груба сила. Мъже, на които може да се разчита — търпеливи, готови да влязат във въргал, но не да им текат лигите да започнат пердах. Не идиоти. А и жени, които не се открояват в тълпата. Ловки, красиви момичета с ножове под полите. Къде може да намерим такива?

— В Прашния двор — каза Никорос. — Там, където се събират или пристигат керваните. Винаги може да се наемат хора за охрана. Е, сещаш се, че не са точно учени глави като в Колегиума.

— Стига да не си смучат палците в приличното общество — каза Локи. — Погрижи се утре за това, Никорос, и вземи със себе си мастер Калас. Той отличава каймака от утайката. Нека новонаетите са чисти, дайте им прилични дрехи и ги оставете тук за необходимото време. Платете за стаите им с партийни пари. Също така нека им бъде ясно, че всеки, нает за бияч, отговаря само пред мен или Калас. Няма да изпълняват ничии нареждания, без ние да го разрешим.