Детето на нощта [bg]

Илкар разпръсна щита, докато тичаха към кейовете, нак­рая спря, сътвори си Сенчести криле и се скри от погледите им в небето оглеждаше къде е конницата на Дордовер. Незнай­ния поведе останалите пак покрай склада за дървен материал по най-прекия път до набелязания кораб.

Калдъръмът беше хлъзгав, в канавките шуртяха кални по­тоци и преливаха. Трябваше да внимават къде стъпват. Хирад залиташе, но всеки път ръка на Закрилник го задържаше да не падне - едва ли не преди да е разбрал, че губи равновесие. Не му мина през ума да се ядоса, че според тях има нужда от по­мощ. Само се чудеше на светкавичното им мислене и действия.

Тъкмо погледна нагоре и Илкар се спусна, задържа се до гла­вата му и каза:

- Дензър и Дарик са при кораба. Дензър подготвя някакво заклинание. Дордоверците ще ги връхлетят до минута-две, яз­дят покрай склад на две пресечки оттук. На кораба не става ни­що особено, макар че целият екипаж е на палубата. Трудничко ще ни бъде.

- Когато се счепкаме с онези, ще ни е нужен щит - напомни Хирад.

- Не съм забравил.

Елфът прелетя петдесетина крачки по-напред, стъпи на зе­мята и се настрои за вдигането на магическия щит.

Незнайния ускори крачка, Закрилниците без усилия под­държаха същата скорост, но Хирад изведнъж усети тежестта на всяка от тридесет и деветте си години.

- Да можехме да минем без това - каза малко по-задъхано.

- Размекнал си се от охолния живот с Каан - подхвърли Нез­найния.

- Остави майтапите на мен, бива ли?

Втурнаха се към последния ъгъл и след броени мигове на кея се разрази кървав хаос.

Отначало изглеждаше, че ще се случи невъзможното и ще из­преварят дордоверските конници. Но когато им оставаха седем- десетина разкрача до Дензър и Дарик, генералът изкрещя ду­ми, които не чуха добре, а магът от Ксетеск събра юмруците си пред лицето и рязко ги спусна надолу, сякаш удряше земята.

Най-близките до кея складове се разтресоха, замряха и пак подскочиха. Каменната настилка на кея около тях се нагъна и от покривите им се посипаха разхлабени греди. Нов миг на при­виден покой, в който Хирад видя първия кавалерист на Дордо- вер, налетял в галоп към пристана, а после огромни клинове от разбъркан камънак се подадоха от земята на поне десетина мес­та и пръснаха във всички посоки парчета калдъръм, кал и вода.