Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Мъжът живееше в Монмартър, в сянката на многобройните църковни куполи и камбанарии, характерни за този парижки хълм. Без проблеми намери Рю Шап — сенчеста улица, нагъсто застроена със сгради от Втората империя. В тях имаше скъпи апартаменти, под които блестяха рекламите на луксозни кафенета и бутици.
Тя изкачи стълбите до третия етаж на една от тях и почука на вратата, маркирана със солидна бронзова цифра „5“. Човекът, който отвори, беше нисък и слаб, с изтъняла сива коса. Гърбавият нос и квадратната челюст го караха да прилича на ястреб — символ, който изглеждаше особено подходящ за Паоло Амбрози.
Той я покани да влезе.
— Какво мога да направя за вас?
— Минавате директно на въпроса както винаги — усмихна се тя.
— Вие сте важна личност, времето ви е скъпо. Предполагам, че не сте се отбили точно на Коледа, за да си побъбрим.
Тя веднага долови неизказаното.
— Разбира се, че е така. По-скоро искам да ви платя за една услуга.
Мъжът кимна леко.
— Случаят е спешен и трябва да бъде решен бързо.
— Уточнете какво означава бързо.
— Още днес.
— Предполагам, че разполагате с информацията, нужна за съответната подготовка.
— Лично ще ви заведа до обекта.
Амбрози беше облечен със сако на сиво-черни райета, черен пуловер по врата под него и кадифени панталони. Облеклото му ярко контрастираше с бледия цвят на лицето му. Елиза винаги се беше питала какво мотивира този мрачен човек, но никога не му зададе този въпрос. Предполагаше, че е дълга история.
— Някакви предпочитания за метода? — попита той.
— Не. Достатъчно е да стане бавно и болезнено.
В хладните му очи проблеснаха весели искрици.
— Предателството му трябва да е било доста неочаквано за вас.
Тя оцени способността му да чете мислите й и кимна.
— Меко казано.
— И вие горите от желание за възмездие.
— Абсолютно.
— В такъв случай ще се постарая да го получите.
Сам набра номера.
— Какво има, Сам? — моментално се включи Стефани.
— Засякох Ашби.
После набързо й разказа какво се беше случило, след като бе напуснал Айфеловата кула.
— Никой не ти е нареждал да го следиш — не пропусна да отбележи тя.
— Но и никой не ме е предупредил за самолета, който замалко не ни уби — бързо отвърна той.
— Ценя твоята съобразителност. Стой там и чакай да…
Хенрик издърпа телефона от ръцете му и Сам отстъпи една крачка встрани. Много му беше любопитно да чуе какво ще си говорят Торвалдсен и Стефани Нел.
— Приятно ми е да науча, че правителството на САЩ контролира нещата — каза Торвалдсен.
— Още по-приятно е да чуя гласа ти, Хенрик — отвърна Стефани с тон, който показваше, че е готова за битка.
— Бъркате се в моите работи.
— Напротив, ти се бъркаш в нашите.
— Как е възможно? Нищо от моите работи не засяга Америка.
— Не бъди толкова сигурен. Не само ти се интересуваш от Ашби.
Стомахът му се сви. Беше очаквал нещо подобно, но се надяваше да е сбъркал.
— Той има стойност за вас, така ли?
— Сам разбираш, че не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.
Торвалдсен нямаше нужда от потвърждение. Инцидентът на Айфеловата кула обясняваше всичко.
— Не е трудно да си представя какво се разиграва тук.
— Да речем, че залогът е по-голям от личното ти отмъщение.
— Не и за мен.
— Ще ти олекне ли, ако кажа, че те разбирам? И че бих постъпила по същия начин, ако бях на твое място?
— Но все пак се намесвате в моите работи.
— Спасихме ти живота.
— Но дадохте книгата на Ашби.
— Което беше много добра идея. Ако не бяхме приспали бдителността му по този начин, ти най-вероятно щеше да си мъртъв.
Торвалдсен съвсем не беше в настроение за благодарности.
— Котън ме предаде! — заяви той. — В момента нямам време, за да се справя с това разочарование. Но ще го направя.
— Котън използва главата си, Хенрик. И ти би трябвало да направиш същото.