Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 149
Перейти на страницу:

Мъжът живееше в Монмартър, в сянката на многобройните църковни куполи и камбанарии, характерни за този парижки хълм. Без проблеми намери Рю Шап — сенчеста улица, нагъсто застроена със сгради от Втората империя. В тях имаше скъпи апартаменти, под които блестяха рекламите на луксозни кафенета и бутици.

Тя изкачи стълбите до третия етаж на една от тях и почука на вратата, маркирана със солидна бронзова цифра „5“. Човекът, който отвори, беше нисък и слаб, с изтъняла сива коса. Гърбавият нос и квадратната челюст го караха да прилича на ястреб — символ, който изглеждаше особено подходящ за Паоло Амбрози.

Той я покани да влезе.

— Какво мога да направя за вас?

— Минавате директно на въпроса както винаги — усмихна се тя.

— Вие сте важна личност, времето ви е скъпо. Предполагам, че не сте се отбили точно на Коледа, за да си побъбрим.

Тя веднага долови неизказаното.

— Разбира се, че е така. По-скоро искам да ви платя за една услуга.

Мъжът кимна леко.

— Случаят е спешен и трябва да бъде решен бързо.

— Уточнете какво означава бързо.

— Още днес.

— Предполагам, че разполагате с информацията, нужна за съответната подготовка.

— Лично ще ви заведа до обекта.

Амбрози беше облечен със сако на сиво-черни райета, черен пуловер по врата под него и кадифени панталони. Облеклото му ярко контрастираше с бледия цвят на лицето му. Елиза винаги се беше питала какво мотивира този мрачен човек, но никога не му зададе този въпрос. Предполагаше, че е дълга история.

— Някакви предпочитания за метода? — попита той.

— Не. Достатъчно е да стане бавно и болезнено.

В хладните му очи проблеснаха весели искрици.

— Предателството му трябва да е било доста неочаквано за вас.

Тя оцени способността му да чете мислите й и кимна.

— Меко казано.

— И вие горите от желание за възмездие.

— Абсолютно.

— В такъв случай ще се постарая да го получите.

Сам набра номера.

— Какво има, Сам? — моментално се включи Стефани.

— Засякох Ашби.

После набързо й разказа какво се беше случило, след като бе напуснал Айфеловата кула.

— Никой не ти е нареждал да го следиш — не пропусна да отбележи тя.

— Но и никой не ме е предупредил за самолета, който замалко не ни уби — бързо отвърна той.

— Ценя твоята съобразителност. Стой там и чакай да…

Хенрик издърпа телефона от ръцете му и Сам отстъпи една крачка встрани. Много му беше любопитно да чуе какво ще си говорят Торвалдсен и Стефани Нел.

— Приятно ми е да науча, че правителството на САЩ контролира нещата — каза Торвалдсен.

— Още по-приятно е да чуя гласа ти, Хенрик — отвърна Стефани с тон, който показваше, че е готова за битка.

— Бъркате се в моите работи.

— Напротив, ти се бъркаш в нашите.

— Как е възможно? Нищо от моите работи не засяга Америка.

— Не бъди толкова сигурен. Не само ти се интересуваш от Ашби.

Стомахът му се сви. Беше очаквал нещо подобно, но се надяваше да е сбъркал.

— Той има стойност за вас, така ли?

— Сам разбираш, че не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.

Торвалдсен нямаше нужда от потвърждение. Инцидентът на Айфеловата кула обясняваше всичко.

— Не е трудно да си представя какво се разиграва тук.

— Да речем, че залогът е по-голям от личното ти отмъщение.

— Не и за мен.

— Ще ти олекне ли, ако кажа, че те разбирам? И че бих постъпила по същия начин, ако бях на твое място?

— Но все пак се намесвате в моите работи.

— Спасихме ти живота.

— Но дадохте книгата на Ашби.

— Което беше много добра идея. Ако не бяхме приспали бдителността му по този начин, ти най-вероятно щеше да си мъртъв.

Торвалдсен съвсем не беше в настроение за благодарности.

— Котън ме предаде! — заяви той. — В момента нямам време, за да се справя с това разочарование. Но ще го направя.

— Котън използва главата си, Хенрик. И ти би трябвало да направиш същото.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)