![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Синът ми е мъртъв.
— Не е нужно да ми го напомняш.
— Напротив. — Той си пое дълбоко дъх и добави: — Става дума за моя лична работа, в която нямате място нито ти, нито Котън, нито правителството на Съединените щати.
— Хенрик, чуй ме. Тук не става въпрос за теб, а за терорист на име Питър Лайън. Вече десет години се опитваме да го заловим. Сега е моментът да го направим, защото е излязъл на светло. Остави ни да си свършим работата. Но за целта ни трябва и Ашби.
— А какво ще стане, след като си свършите работата? Какво ще стане с убиеца на сина ми?
Мълчанието насреща потвърди онова, което вече му беше известно.
— Това е моето становище, Стефани. Желая ти всичко хубаво.
— Какво си намислил?
Торвалдсен изключи телефона и го подаде на Сам. В очите на по-младия мъж и на Меган Морисън се четеше безпокойство.
— И ти ли ще ме предадеш? — обърна се към Сам той.
— Не.
Отговорът дойде прекалено бързо. Но тази неспокойна душа искаше да се докаже.
— Там става нещо — обади се Меган и посочи към хотела.
Ашби се появи на входа и размени няколко думи с портиера, който бързо излезе на тротоара и размаха ръце пред преминаващите таксита. Торвалдсен веднага се обърне с гръб, за да не бъде разпознат.
— Вече е в таксито — докладва Сам.
— Спри някое и за нас.
63
Ашби се качи на едно от туристическите корабчета, които акостираха на кея при Понт де Л’Алма. Нестройният хор на многобройните камбани отмерваше три следобед. Никога досега не беше пътувал по Сена, въпреки че обиколките с корабче бяха много популярни. Днес под влажните плексигласови сенници на палубата седяха не повече от двайсетина туристи. Ашби беше озадачен от желанието на Питър Лайън да се срещнат на толкова необичайно място. Беше се обадил преди около час. Гласът, с който му бе предал инструкциите за времето и мястото, беше доста мрачен. Ашби посъветва Каролайн да продължи работата върху откритието си и обеща да се върне скоро. За момент се изкуши да отхвърли предложението на Лайън за среща, но после размисли. Всъщност не той, а южноафриканецът се беше провалил. Трябваше да обсъдят вече преведения аванс и сумата, която предстоеше да бъде изплатена.
Той се настани на последния ред дървени седалки и зачака. Десетина минути по-късно моторът забоботи и корабчето се плъзна по реката към остров Сите. През високоговорителя прозвуча женски глас, който започна да обяснява на английски забележителностите, покрай които минаваха. Наоколо защракаха фотоапарати.
Леко потупване по рамото го накара да се обърне. Зад гърба му се беше изправил висок, обикновен на вид мъж на около шейсет и пет, с руса коса, гъста брада и мустаци. Единственото, което го свързваше с човека, когото беше видял вчера, бяха блестящите очи с цвят на кехлибар. Облеклото му беше съвсем обикновено — палто от туид и кадифени панталони.
— Как да ви наричам днес? — попита Ашби.
— Какво ще кажете за Наполеон?
Гласът му прозвуча приглушено и гърлено като на истински американец. Корабчето се плъзгаше покрай Гран Пале на Десния бряг.
— Мога ли да попитам какво се случи? — вдигна глава Ашби.
— Не, не можете — отсече Лайън.
Но Ашби не беше склонен да се откаже.
— Вие не само се провалихте, но и ме поставихте в деликатна ситуация. Американците ми оказват силен натиск, но вие май нямате никаква представа в какво положение се озовах благодарение на вас.
— Американците са онези, които се намесиха.
— Нима е изненада за вас? Знаехте го още от самото начало, а аз ви платих три пъти по-висок хонорар като компенсация за намесата им. — Вече не се стараеше да крие недоволството си. — Уверихте ме, че мога да очаквам бляскав спектакъл, нали?
— Все още не съм сигурен кой е виновен за провала — отвърна Лайън. — Планът ми беше перфектен.
В гласа му отново се долови снизхождението, което Ашби ненавиждаше. Но нямаше как да признае, че го беше използвал, за да му свърши мръсната работа.
— Какво може да се направи за спасяване на положението? — попита той.
— Това си е ваш проблем. Аз бях дотук.
Ашби не можеше да повярва на ушите си.
— Но…
— Искам да знам какво щяхте да спечелите с ликвидирането на онези хора на кулата! — прекъсна го Лайън.
— Откъде знаете, че съм искал да ги ликвидирам?
— Оттам, откъдето научих и за американците.
Този човек знаеше ужасно много, но днес му липсваше обичайната самоувереност. Добре е, когато дори дяволът понякога търпи провали. Ашби реши да не му натяква повече, защото все още имаше нужда от него.