Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 149
Перейти на страницу:

— Никога не бих могъл да се отърва от тях, особено от Ларок — призна с въздишка той. — Затова реших да прекратя отношенията си с нея, но по начин, който тя би оценила.

— За какви пари става въпрос?

— Иска ви се да знаете, така ли? — усмихна се Ашби.

Лайън премести тежестта на тялото си и се облегна на парапета.

— Винаги става въпрос за пари.

— Имам достъп до милиони от парите на клуба, които са депозирани в моята банка. От тях ви платих. Разбира се, ако мисията с онзи самолет беше успяла, сега те щяха да бъдат мои… — Ашби направи многозначителна пауза, за да подчертае кой е виновен за провалената операция. Самоувереността му се връщаше с всяка секунда, нахалството на мъжа срещу него започваше да го дразни.

— Какъв беше истинският залог, лорд Ашби?

Това вече беше прекалено.

— По-голям е, отколкото можете да си представите. И предостатъчен, за да компенсира риска, свързан с убийството на онези хора.

Лайън замълча.

— Платих ви за услуга, която не получих — натъртено добави Ашби. — Обичате да говорите за репутацията си, непрекъснато твърдите, че тя има огромно значение за вас. Но нима вземате пари за несвършена работа?

— Все още ли ги искате мъртви? — попита Лайън, замълча за момент и добави: — Разбира се, ако имам интерес да продължа контактите си с вас?

— Не е нужно да избивате всичките. Достатъчно е да отстраните само Ларок. Срещу аванса, който получихте, плюс остатъка от договорената сума.

Торвалдсен нямаше как да се качи на туристическото корабче заедно с Ашби. Агентите му все още пътуваха и щяха да бъдат в Париж след няколко часа. Това го принуди да хване такси и да следи бавния плавателен съд по един от крайбрежните булеварди.

Отначало си помисли да изпрати на борда Сам и Меган, но после отхвърли идеята. Ашби би могъл да ги разпознае, тъй като ги бе видял в залата „Густав Айфел“. Но сега вече нямаше избор.

— На следващата спирка ще се качиш на борда, за да разбереш какво е намислил Ашби — обърна се към Сам той. — Ще ми звъннеш веднага след като научиш маршрута му.

— Защо аз?

— След онзи маскарад за Стефани Нел сигурно ще успееш да направиш нещо и за мен.

Сам се сви от язвителността в гласа му.

— Добре, ще го направя — кимна с въздишка той. — Но има опасност Ашби да ме е запомнил.

— Длъжни сме да поемем този риск. Съмнявам се, че той обръща внимание на хората от обслужващия персонал.

Шосето пред тях минаваше между Лувъра вдясно и Сена вляво. Туристическото корабче се насочи към кея тъкмо под шосето и той направи знак на шофьора да спре.

Сам отвори вратата и изскочи навън.

— Пази се — подхвърли Торвалдсен, затръшна вратата и нареди на шофьора да кара бавно напред, без да изпуска корабчето от очи.

— Все още не сте отговорили на въпроса ми — рече Лайън. — Какъв е залогът?

Ще се наложи да споделя нещо, за да мога да се възползвам от услугите му, съобрази Ашби.

— Огромно съкровище, далеч по-голямо от парите, които измъкнахте от мен — отвърна той. Искаше този демон да бъде наясно, че вече няма да може да го рекетира.

— Искате да отстраните Ларок и останалите, за да сложите ръка върху него ли? — попита Лайън.

— Тя ми е напълно достатъчна — сви рамене Ашби. — Но си помислих, че след като се занимавате с убийства, спокойно можете да ликвидирате и останалите.

— Май доста съм ви подценявал, лорд Ашби.

Естествено!

— Ами американците? И тях ли измамихте?

— Казах им каквото трябваше. Тук трябва да добавя, че не бих ви пожертвал за нищо на света. Ако нещата се бяха развили според уговорката, аз щях да бъда свободен, със съкровището и парите на клуба на мое разположение. А вие щяхте да изпълнявате следващата поръчка, три пъти по-богат отпреди.

— Американците се оказаха по-умни, отколкото очаквах.

— Грешката си е ваша. Аз изпълних своята част от договорката и съм готов да ви изплатя и останалата сума, но само ако…

Корабчето спря на кея под Лувъра. На борда се качиха още няколко пътници, които чинно заеха местата си под навеса. Ашби изчака мотора да увеличи оборотите си и да изтласка плавателния съд към бързото течение в средата на Сена.

— Чакам — подкани го той.

* * *

Сам реши, че няма смисъл да сяда прекалено назад, и предпочете да се смеси с малката групичка туристи, които щракаха с фотоапаратите си. Под навеса беше по-комфортно благодарение на топлината, която се излъчваше от машинното отделение. Но Ашби стоеше близо до парапета, където би трябвало да бъде доста по-студено. Компания му правеше мъж с палто от английски туид и очевидно изрусена коса.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)