Смъртта на царете [bg]

— Благодаря. Тъкмо си мислех за него — отвърна Юлий. — Трудно е отново да видиш града след толкова време, особено тук, в сената. Все очаквам да чуя гласа му.

— Докато Сула беше жив, не биваше дори името му да се споменава, знаеш ли това? — попита Крас; явно очакваше реакцията му.

Само леко трепване на устата издаде чувствата на младия мъж.

— Желанията на Сула, докато беше жив, не означаваха нищо за мене; сега пък още по-малко — каза безстрастно Юлий. — След заседанието на сената искам да посетя гроба на Марий, за да му засвидетелствам почитта си.

Крас и Цина се спогледаха и Крас докосна съчувствено ръката му.

— Съжалявам, но останките му бяха изровени и разпръснати. Направили са го войници на Сула, макар че той отрече. Мисля, че точно затова заповяда вуйчо ти да бъде изгорен.

Юлий се напрегна — бореше се да запази самообладание. Крас заговори спокойно, за да му даде време да се овладее.

— Наследството на диктатора още ни създава неприятности в лицето на неговите приятели в сената. Катон е пръв сред тях, а на Катул и Бибул като че ли ужасно им харесва да го следват във всичко. Вярвам, познаваш сенатор Пранд, чийто син беше пленник заедно с тебе?

Юлий кимна и каза хладно:

— Имам да говоря за някои работи с него след днешното събрание.

Стисна дясната си ръка с лявата, внезапно разтревожен, че емоциите, които напираха в него, ще го повалят в пристъп тук, на стъпалата на сената, и ще го опетнят завинаги. Крас се направи, че не забелязва, че нещо не е наред — за което Юлий му беше извънредно благодарен.

— Внимавай с Пранд, Юлий — каза тихо Крас, за да не могат сенаторите, които тъкмо влизаха в сградата, да го чуят. — Той е много близък с последователите на Сула и Катон го смята за свой верен приятел.

Юлий се наведе към него и прошепна прегракнало:

— Приятелите на Сула са мои врагове.

И без да каже нито дума повече, обърна гръб на двамата, изкачи последните стъпала и изчезна в сенчестата зала.

Крас и Цина се спогледаха и тръгнаха след него, но с по-бавна стъпка.

— Целите ни изглеждат сходни — пророни тихо Цина.

Крас само кимна — искаше да млъкнат. Около тях имаше и приятели, и врагове.

Щом влезе, Юлий почувства трептящата енергия на събраните. Имаше само няколко празни места и той седна на третия ред. Беше напрегнат, но и доволен — най-накрая бе в сърцето на властта. Като виждаше толкова много непознати, си пожела да беше останал с Крас и тъста си, за да му кажат кои са новите лица. Засега обаче само наблюдаваше. Усмихна се на себе си — спомни си, че сенатът е битка. Фалшива — и той го знаеше. Тук врагове можеха да му бъдат онези, които го приветстват най-сърдечно, а после пращат след него убийци. Баща му винаги говореше презрително за повечето патриции, макар да признаваше с неохота, че уважава малцината, които поставят честта над политиката.