Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Но преди да отхвърлим значението на климата и географията за формирането на институциите, трябва да разгледаме редица исторически факти, които доказват, че те наистина са много съществени. Географията и климатът са от решаващо значение за ранното държавно формиране. Както отбелязвам в първия том, най – ранните държави възникват при много специфични географски условия. Повечето в алувиалните долини на реките Нил, Тигър и Ефрат, Хуанхъ в Китай и Мексиканската долина, чиито плодородни почви позволяват развитието на продуктивно земеделие и висока гъстота на населението. Долините не трябва да са нито твърде малки, нито твърде големи. Ако са твърде малки като тези в Папуа – Нова Гвинея и планините на Югоизточна Азия, не биха могли да поддържат достатъчно големи населения, които да са в състояние да контролират своите региони и да се възползват от икономиите от мащаба при създаването на институции на държавно ниво. От друга страна, ако са твърде големи или отворени, не биха могли да попречат на робите и други подчинени поданици да се изплъзнат от властта на държавата. Племенните общества са егалитарни и могат да се разпростират върху много обширни територии. За разлика от тях държавите използват принуда, за да подчинят своите граждани. Антропологът Робърт Карнейро твърди, че за създаването на най – ранните държави е била необходима някаква степен на географско ограничение. Археологът Иън Морис отбелязва възходът на цивилизации на абсолютно отдалечени места със сходни условия на околната среда (които той нарича „щастливите ширини“), каквито преобладават в Европа и Китай.
Тези географски условия могат до голяма степен да обяснят разпределението на нивата на политическа организация по целия свят. Днес има редица оцелели общества на племенно и/или групово ниво, които не са достигнали прехода към държава. Но те съществуват при изключително специфични условия на околната среда: планини (Афганистан или високопланинските региони в Югоизточна Азия), пустини (бедуините на Арабския полуостров, номадите в Сахара, бушмените койсан в Калахари), джунгли (племенни групи в Индия и части от Африка) или екстремните условия на Арктика (ескимосите, инуитите в Далечния север на Канада). Те са оцелели просто защото държавите трудно поддържат военна сила в тези региони. Неуспехът да бъде създадена аборигенска държава в Папуа – Нова Гвинея, въпреки че от близо четирийсет хиляди години е обитавана от съвременни хора[42], изглежда, е свързан с отсъствието на голяма открита алувиална долина, необходимо условия за възникването на цивилизация, а само една безкрайна поредица от малки планински долини. Афганистан е населен кръстопът в продължение на хиляди години, но и до днес не се е консолидирал в силна централизирана държава независимо от усилията на дълга поредица от нашественици от гърците и персите до британците, руснаците и НАТО. Планинският терен, липсата на излаз до море и могъщи съседи като Иран, Русия, Индия и Пакистан, изглежда, обясняват този факт.
Физическата география също играе роля за присъствието или отсъствието на абсолютизъм и демокрация. Механизмът да се случи това обаче, не е нито един от обсъжданите от икономистите. Той е свързан по – скоро с посочения от Монтескьо фактор, че определени терени са подходящи за военни завоевания или отбрана. Икономистите са склонни да вярват, че политическата власт произтича от икономическата и обслужва икономически интереси. Но политическата власт често се основава на добра военна организация, която от своя страна е продукт на лидерски способности, висок дух, мотивация, стратегия, логистика и, разбира се, технологии. Ресурсите, естествено, са важен компонент на военната мощ, но превръщането на икономическата власт във военна мощ не е елементарен процес. В продължение на близо две хилядолетия племенно организирани конници от Централна Азия успяват да завладяват уседнали аграрни цивилизации, които са далеч по – богати и по – сложно организирани. Най – известни са монголите, които напускат родните си територии във вътрешна Азия в началото на XIII в. и завладяват днешните Русия и Украйна, Унгария, Персия, китайската династия Сун, Леванта и части от северна Индия.