Произход на политическия ред [bg]

Описаната от Макиавели административна система, при която турският монарх може да назначава и да отстранява по свое усмотрение администратори, които да управляват дадена провинция, се обяснява с факта, че османската държава е сравнително млада завоевателна династия без унаследени стари институции и може да започне на чисто създаването на нови. Монголските завоевания през XIII в. изтласкват групи тюркменски племена от Централна Азия и Близкия изток към пограничния район на Западен Анадол, където те са приклещени между Византийската империя от запад и Селджукския султанат (васална държава на монголския Илханат от 1243 г.) от изток. Тези гранични племена се организират да водят газават[88], или война срещу византийците. Един от техните предводители, Осман, успява да победи византийската армия при Бафеон през 1302 г., благодарение на което се прочува и печели надмощие над всички други погранични повелители, които се стичат под знамената му. Така се основава Османската (или Отоманската) династия като новозабогатяла погранична държава, която заимства институции от съседните държави, завладявайки нови територии на изток и на запад.

Отоманската система на провинциална администрация през XV в. е основана на кавалеристи, наричани спахии, и раздаваните им апанажи, наричани тимари (от тимаря, чистя, грижа се за кон). Най–малките тимари се състоят от едно или няколко села, данъчните приходи от които са достатъчни за издръжката на един кавалерист с кон и снаряжение. По–голям апанаж се нарича зеамет и се дава на офицери със среден ранг, известни като заими, а висшите офицери получават имот, който се нарича хас. Всеки спахия или заим живее в имота си и събира данъците в натура от местното селско население, обикновено каруца дърва и фураж и половин каруца сено от селянин годишно. Тази система е византийска и османците просто я заимстват от тях. Подобно на феодалния господар в Европа тимариотът предоставя услуги на местната власт, като се грижи за спокойствието и раздаването на правосъдие. Задължение на спахията е да обръща получаваните плащания в натура в пари, да ги използва за екипировка и да пристига навреме на фронта при обявяване на военна кампания. Притежателите на големи имоти са длъжни да се погрижат за втори кавалерист заедно с коняри и екипировка. Системата е известна под името дирлик, или средства за съществуване, което обяснява нейната функция – в една само частично монетизирана икономика армията на султана може да бъде издържана, без да се налага повишаване на данъчните приходи за заплащане на войската.