![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Франкьор сряза тестената коричка, в която бе запечена сьомгата, и разкри крехкото розово месо на рибата, покрито с листенца воден кресон. От многолистното тесто потече ароматно масло с лимонов сок и естрагон.
Главният комисар набоде с вилицата си парченце риба. През това време събеседникът му се наслаждаваше на печено агнешко бутче с чесън и розмарин. На масата между двама им стояха сребърни подноси с крехък зелен фасул и спанак.
— Не отговорихте на въпроса ми, Силвен.
— Кой въпрос?
— Наистина ли главният инспектор подава оставката си? Предава ли се, или се опитва да ни отклони вниманието?
Очите на Франкьор отново се спряха на листа, сгънат прилежно върху масата. Препис от разговора в кабинета на Гамаш, състоял се по-рано през същия ден.
— Тъкмо казвах, че според мен това няма значение.
Събеседникът му остави вилицата и поднесе ленената салфетка към устните си. Успя да придаде доста мъжественост на префърцунения жест.
— Но не обяснихте какво имате предвид.
— Имам предвид, че е закъснял. От наша страна всичко е готово. Само чакаме знак от вас.
Ръката на Франкьор, която държеше вилицата, застина на милиметри от чинията. Главният комисар отправи поглед към отсрещния край на масата.
Ако сега подадяха сигнал, след минути щяха да приключат започнатото преди десетилетия. Нещо, което се бе зародило като прошепнат разговор между двама млади идеалисти, щеше да бъде доведено до край. Трийсет години по-късно косите им вече бяха посивели, по ръцете им личаха старчески петна, а лицата им бяха нашарени от бръчки. На масата между тях лежаха колосани ленени салфетки и полирани сребърни прибори, червено вино и изтънчени блюда. Започнатото с шепот щеше да завърши с гръм и трясък.
— Скоро, Силвен. Остават часове, най-много ден. Да се придържаме към плана.
Главен комисар Франкьор, също като своя събеседник, разбираше, че търпението е сила. Трябваше му още мъничко от едното, за да постигне другото.
Всичките бяха тук.
Мари-Виржини.
Мари-Елен.
Мари-Жозефин.
Мари-Маргьорит.
И Мари-Констанс.
Открил бе записа за тяхното раждане. Дълъг списък с имена под фамилията Уеле. Смъртта им също бе регистрирана. На Изидор, на Мари-Ариет и на техните деца. Освен смъртта на Констанс, разбира се, която все още не бе записана, но скоро и това щеше да се случи. Така регистърът щеше да бъде завършен. Раждане, а после смърт. Страницата щеше да бъде затворена.
Гамаш се облегна назад на стола. Въпреки бъркотията тази стая му действаше успокояващо. Почти със сигурност знаеше, че се дължи на тишината и мириса на стари книги.
Върна тежките томове на местата им и излезе от църквата. Пътят му до жилището на свещеника минаваше покрай гробището. Поляната, осеяна със стари сиви камъни, бе частично затрупана със сняг, което й придаваше усещане за покой. Снегът бе валял цял ден и продължаваше и сега. Не валеше силно, а по-скоро упорито. Големите меки снежинки падаха право надолу.
— О, какво пък? — възкликна на глас Гамаш и стъпи встрани от пътеката. Кракът му веднага потъна до средата на прасеца и ботушите му се напълниха със сняг. Запроправя си бавно път напред, като на моменти затъваше до колене, но се придвижваше от плоча до плоча. Докато не ги откри.
Изидор и Мари-Ариет. Погребани един до друг, а имената им — издълбани в камъка за вечни времена. Мари-Ариет бе починала твърде млада, поне според съвременните разбирания. Малко преди да навърши четиресет. Изидор си бе отишъл на преклонна възраст. Малко преди да стане на деветдесет. Преди петнайсет години.
Главният инспектор се опита да разчисти надгробния камък, за да прочете другите имена и дати, но имаше твърде много сняг върху него. Огледа се, а след това тръгна обратно по стъпките си.
Видя да се приближава свещеникът и го поздрави.
— Намерихте ли това, което търсехте? — попита отец Антоан.
Сега звучеше по-приветливо. Гамаш си помисли, че може би отецът по-скоро страдаше от ниска кръвна захар, отколкото от зъл нрав или хронично разочарование от Господ, който го бе захвърлил тук и бе забравил за него.
— Донякъде — отвърна детективът. — Опитах се да разгледам гробовете, но има твърде много сняг.
— Ще донеса лопата.
Няколко минути по-късно отец Антоан се върна и Гамаш успя да разчисти пътека до гроба, а след това разкопа и почисти самия надгробен камък.
Мари-Виржини.
Мари-Елен.
Мари-Жозефин.
Мари-Маргьорит.
И Мари-Констанс. Рождената й дата бе изписана, но липсваше дата на смъртта. Явно се приемаше по подразбиране, че ще бъде погребана при сестрите си. Заедно и в смъртта, както и в живота.