![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Главният комисар знаеше, че мъжът, с когото обядва сега, бе изминал труден път, докато се издигне. Но бе успял. От работник на язовирната стена на залива Джеймс до един от най-влиятелните хора в Квебек.
Властта бе на първо място за него. Създаваше я. Използваше я. Отнемаше я от другите.
— Да не би да имате предвид, че бог е на наша страна? — усмихна се събеседникът на Франкьор.
— И късметът — добави главният комисар. — Труд, търпение и план. И късмет.
— А късметът ли подсказа на Гамаш с какво сме се заловили? На късмет ли успя да спре взривяването на язовирната стена миналата година?
Разговорът бе тръгнал в друга посока. Дружелюбният глас бе станал твърд.
— С години работим по този план, Силвен. С десетилетия. И накрая ти го проваляш.
Франкьор разбираше, че следващите секунди са от решаващо значение. Не можеше да си позволи да изглежда слаб, но не биваше и да се противопоставя. Затова се усмихна, взе хлебчето си и го разчупи надве.
— Да, прав сте. Но според мен и това ще се окаже благословия. Язовирът винаги е бил проблемен. Нямахме гаранция, че взривовете ще го съборят. А и щеше да нанесе толкова големи щети на електропреносната мрежа, че щяха да са нужни години, за да я възстановят. Това ще е в пъти по-добро.
Франкьор отправи поглед през огромните прозорци, които стигаха от пода до тавана, към снега, който падаше навън.
— Убеден съм, че е по-добро дори от първоначалния план. Има огромното предимство, че ще е видимо. Няма да се случи в някой забутан пущинак, а точно тук, в центъра на един от най-големите градове в Северна Америка. Само помислете как ще изглежда по телевизията и на снимките във вестниците.
Двамата мъже се умълчаха. Представяха си.
Не размишляваха върху акта на разрушение, а върху съзиданието. Щяха да произведат ярост, гняв с опустошителна сила. Врящ котел. А това щеше да предизвика призив за действие. За действието пък щеше да е необходим лидер.
— Ами Гамаш?
— Той вече няма значение — заяви Франкьор.
— Не ме лъжете, Силвен.
— Изолиран е. Отделът му е в руини. Днес той лично го унищожи. Няма повече съюзници, а приятелите му го изоставиха.
— Гамаш е жив. — Събеседникът на Франкьор се наведе напред и заговори по-тихо. Не за да скрие това, което искаше да каже, а за да придаде повече тежест на думите си. — Убили сте толкова хора, Силвен. Защо се колебаете за Гамаш?
— Не се колебая. Повярвайте ми, не искам нищо повече от това да се отърва от него. Но дори хората, които вече не са му верни, ще си задават въпроси, ако трупът му внезапно изплува в Сейнт Лорънс или ако го блъсне кола и шофьорът избяга от местопроизшествието. Нямаме нужда от подобни усложнения в този момент. Съсипахме кариерата и отдела му. Унищожихме доверието в него и сломихме духа му. Не е необходимо да го убиваме, поне засега. Освен ако не се приближи твърде много. Но това няма да се случи. Ще продължим да отклоняваме вниманието му.
— Как?
— Като държим скъп за него човек на ръба на пропастта. Гамаш отчаяно се опитва да го спаси…
— Жан Ги Бовоар?
Франкьор млъкна, удивен от осведомеността на събеседника си. После му хрумна една мисъл. Докато самият той шпионираше Гамаш, дали този мъж не шпионираше него?
"Няма значение — каза си Франкьор. — Нямам какво да крия."
Въпреки всичко усети как вниманието му се изостря. Застана нащрек, в защитна позиция. Знаеше на какво е способен самият той. Дори се гордееше с това. Считаше се за пълководец, който не бяга от трудни решения. Не се боеше да изпраща хора на сигурна смърт; Или да заповядва да убиват други. Беше неприятно, но необходимо.
Като Чърчил, който бе разрешил бомбардировката над Ковънтри. Пожертвал бе неколцина в името на мнозинството. Франкьор спеше спокойно през нощта, защото знаеше, че далеч не бе първият командир, който върви по този път. За общото благо.
Мъжът отсреща отпи глътка червено вино и впери поглед в главния комисар над ръба на чашата си. Франкьор знаеше на какво бе способен самият той. Знаеше на какво бе способен и събеседникът му и какво вече бе сторил.
Силвен Франкьор удвои защитата си.
Арман Гамаш намери дебелите, подвързани с кожа томове на енорийските архиви точно там, където свещеникът бе предположил, че са. Издърпа две книги от прашните купчини и занесе на бюрото едната, в която бяха описани събития от трийсетте години на XX век.
Облече си палтото. В помещението бе студено и влажно. И бе огладнял. Пренебрегна къркорещия си стомах, сложи очилата за четене и се наведе над старата книга, в която се редяха раждания и погребения.