Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Ненавистното презрение, с което Томас гледаше на брат си и което този понасяше с някакво замислено равнодушие, се проявяваше във всички ония изтънчени дребнавости, които се наблюдават между членове на едно и също семейство, зависими един от друг. Ако например станеше дума за историята на Буденброкови, то Кристиан можеше да изпадне в настроение — което впрочем не прилягаше много на лицето му, — да заговори сериозно, с обич и възхита за родния град и предците си. Консулът тутакси прекъсваше разговора с някоя студена забележка. Не можеше да понася това. Презираше тъй силно брат си, че не му позволяваше да обича там, гдето обичаше той самият. Би предпочел Кристиан да говори за това с диалекта на Марцелус Щенгел. Беше чел една книга, някакво историческо съчинение, което беше му направило силно впечатление и което той, развълнуван, хвалеше. Несамостоятелният в умствено отношение Кристиан, който сам никога не би открил тая книга, но беше впечатлителен и достъпен за всяко чуждо влияние, също я прочете. Подготвен вече по тоя начин и с разбудена възприемчивост, той я намери прекрасна и се помъчи да изрази най-точно чувствата си... и интересът на Томас Към тая книга тутакси угасна. Той говореше вече равнодушно за нея, даваше си вид, като че ли изобщо не я е чел, предостави на брат си да се възхищава сам.
ГЛАВА ТРЕТА
След втората закуска консул Буденброк отиде в „Хармония“, читалня за мъже, прекара там един час и се върна на „Менгщрасе“. Той влезе през задния вход, мина бързо покрай градината по каменната пътека, която водеше между обраснали със зеленина зидове и свързваше задния двор с предния, прекоси преддверието и попита виком в кухнята дали брат му е у дома — да му обадели, когато се върнел. После мина през кантората, гдето служащите веднага наведоха още по-ниско глави над сметките по писалищните маси, влезе в частното си бюро, остави настрана шапката и бастуна, облече работната дреха и седна на мястото си до прозореца срещу господин Маркус. Между очебийно светлите му вежди се виждаха две бръчки. Жълтият наустник на допушената руска цигара минаваше неспокойно от единия ъгъл на устата в другия. Движенията, с които взе хартия и принадлежностите за писане, бяха тъй отривисти и резки, че господин Маркус поглади замислено с два пръста мустаците си и плъзна бавен, изпитателен поглед към съдружника си, а младите хора се спогледаха с дигнати вежди. Шефът беше разгневен.
След половин час, в течение на който не бе се долавяло нищо друго освен скърцането на перото и равнодушното покашляне на господин Маркус, консулът погледна зад зелената прозоречна дъска и видя, че Кристиан иде. Той пушеше. Връщаше се от клуба, гдето беше закусил и поиграл на карти. Беше накривил малко шапката си над челото и размахваше жълтия си бастун, донесен „оттам“, ръкохватката на който представяше бюст на монахиня, изрязан от абаносово дърво. Личеше, че е в добро здраве и прекрасно настроение. Като тананикаше тихо някаква песен, той влезе в кантората, каза: „Добро утро, господа!“, макар че беше лъчезарно пролетно следпладне, и се отправи към мястото си, за да „поработи малко“. Но консулът стана и на минаване покрай него му каза, без да го погледне:
— Искам да ти кажа нещо, драги.
Кристиан го последва. Минаха доста бързо през преддверието. Томас беше сложил ръце на гърба и Кристиан неволно направи същото, като обърна към него големия си нос, щръкнал, остър, костелив и извит между хлътналите бузи над увисналите по английски над устата червеноруси мустаци. Като минаваха през двора, Томас рече:
— Ела за малко с мене в градината, приятелю!
— Добре — отвърна Кристиан.