Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Да, Мюнхен ми харесва изключително. Казват, че тукашният въздух укрепвал много нервите и в момента стомахът ми е в ред. Пия с голямо удоволствие много бира, още повече поради това, че водата тук не е много добра за здравето, но с яденето още не мога да свикна както трябва. Хората тук ядат твърде малко зеленчук, а твърде много брашно, например в сосовете — бог да ти е на помощ, когато ги ядеш! Тук просто нямат представа какво значи хубаво телешко филе, тъй като касапите насичат всичко по най-безобразен начин. Чувствувам тежко липсата на риба, а освен това наистина е лудост да гълтам непрекъснато едно след друго салата от краставици и картофи с бира. Винаги после стомахът ми издава звуци. Изобщо ще трябва тепърва да свикна с някои неща, защото — както можете да си представите — се намирам в чужда страна. Например непривичните за мене пари, трудното разбиране с простите хора и прислужниците, защото аз говоря много бързо за тях, а те много неразбрано за мене; накрай пък и католицизмът, който, както знаете, аз мразя и не зачитам за нищо... “
На това място консулът се разсмя и се облегна назад на дивана, взел в ръката си резен хляб, намазан с масло и посипан с настъргано сирене.
— Да, Том, ти се смееш — каза майка му и допря няколко пъти средния пръст на ръката си до покривката, — но на мене много ми се нрави това, че тя държи крепко за вярата на своите предци и презира неевангелските брътвежи. Зная, че във Франция и Италия у тебе се е развила известна симпатия към папската църква, но това у тебе, Том, не е религиозност, а нещо друго, и аз разбирам какво. Макар че трябва да проявяваме търпимост, все пак играта и любителството в тия работи са във висша степен осъдителни и аз ще моля бога в течение на годините да ви вдъхне необходимата сериозност, на тебе и на твоята Герда, защото зная, че тя също не е от много вярващите. Ще простиш на майка си, че ти прави тая бележка.
„На върха на фонтана — продължи да чете тя, — който мога да видя от прозореца си, е поставена статуйка на света Богородица; понякога я увенчават и тогава там коленичат прости хорица с броеници в ръце и се молят. Наистина гледката е много хубава, но в евангелието е казано: прибери се в стаицата си! По улиците тук често се виждат монаси с твърде достопочтен вид. Но представи си, мамо. Вчера по „Театинерщрасе“ покрай мене мина в колата си един висш църковник, беше може би архиепископ, възрастен господин, да... и този господин ме погледна от прозореца на колата така, като че ли беше гвардейски лейтенант! Знаеш, мамо, че аз не храня твърде добри чувства към твоите приятели мисионери и пастори, но Плачи-Тришке сигурно не е нищо в сравнение с тоя бонвиван — църковен княз... “