Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Болката, неопределената болка в Кристиановия ляв крак от известно време беше изчезнала след употребата на някакви външни средства, но затрудненията при гълтане още се обаждаха често на трапезата, а напоследък беше се прибавил някакъв краткотраен задух, някакво астматично страдание, което Кристиан в продължение на много седмици смяташе за белодробна туберкулоза, естеството и проявите на която той с набърчен нос се мъчеше да опише подробно на семейството си. Потърсиха помощта на доктор Грабо. Той установи, че сърцето и белите дробове работели много добре, че това не често затруднение в дишането се дължало на известна ленивост на някои мускули, и предписа за облекчаване на дишането, първо, употребата на ветрило, второ — някакъв зеленикав прах, който да се запалва и да се вдишва димът. Кристиан си служеше с ветрилото даже в кантората, а когато веднъж шефът му направи бележка, той отговори, че във Валпарайзо всеки служещ в кантората имал ветрило поради жегата.

— Джони Тъндерстром... боже мили!

Но когато един ден, след като доста дълго време бе мърдал сериозно и неспокойно насам-натам в креслото си, Кристиан извади от джоба си праха, запали го и напълни кантората с такъв гъст и вонещ пушек, че неколцина се разкашляха силно, а господин Маркус цял пребледня — двамата братя стигнаха до открито спречкване, до скандал, до страшна крамола, която щеше да доведе веднага до разрив, ако консулшата още веднъж не бе потушила всичко, като им поговори разумно и отново ги сдобри.

Но не беше само това. Консулът следеше с недоволство живота, който Кристиан водеше вън от къщи, и то почти винаги дружно с адвоката доктор Гизеке, негов бивш съученик. Консулът съвсем не беше лицемер. Той добре си спомняше своите собствени младежки грехове. Знаеше прекрасно, че родният му град, този пристанищен и търговски град, гдето прилежните, високоуважаеми граждани почукваха с такова несравнимо достопочтено изражение на лицето с бастуните си по тротоара, съвсем не беше пристан на неопетнен морал. Тук хората се обезщетяваха за дните си, прекарани на канцеларския стол, не само с тежки вина и тежки ястия... Но тези обезщетения бяха загърнати с дебелия плащ на солидна почтеност и ако за консул Буденброк върховен закон беше да пази външно благоприличие, то в това отношение той се разкриваше пропит от мирогледа на своите съграждани. Адвокатът Гизеке се числеше към „учените“, които удобно се нагаждаха към житейските навици на търговците, числеше се също така към всеизвестните бонвивани, което всеки можеше да прочете по лицето му. Но като всички други заможни бонвивани той умееше да си придава благопристоен вид, отбягваше да буди негодувание и пазеше славата си на човек с ненакърнима солидност на политическите и професионални принципи. Току-що беше се разчул, годежът му с една от госпожиците Хунеус — значи, той добиваше посредством женитбата си място във висшето общество и значителна зестра. Проявяваше силно подчертан интерес и беше твърде деятелен в градските работи, ето защо се говореше, че е насочил вниманието си към едно място в кметството и накрай навярно към креслото на стария кмет доктор Йовердик.