Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
На това място консулът отново престана да яде и смеешком се облегна назад на дивана.
— Тя няма цена, мамо! Несравнима е, когато започне да лицемери! Ужасно я обичам за това, че просто не е в състояние да се преструва… та ако ще би да се намери дори на хиляда мили далеч оттук...
— Да, Том — каза консулшата, — тя е добро дете и заслужава да бъде щастлива.
После дочете писмото.
ГЛАВА ВТОРА
В края на април госпожа Грюнлих се прибра отново в родителския дом. Тя очевидно беше във весело настроение и преизпълнена от надежди, макар че сега зад нея отново лежеше късче живот, макар че отново започнаха дни като прежните, макар че отново трябваше да участвува в молебствията и на Ерусалимските вечери да слуша четенето на Леа Герхарт.
Когато брат й, консулът, я посрещна на гарата — тя пристигна от Бюхен — и влязоха с файтона през Холстенската порта в града, той не можа да се сдържи да не й направи комплимент, че тя — след Клотилда — все пак била най-хубавата в семейството. Тя обаче отвърна:
— О, господи! Мразя те, Том. Да се подиграваш по такъв начин с една стара жена...
Но все пак това беше вярно. Мадам Грюнлих се запазваше по един прекрасен начин и като се гледаха нейните гъсти, пепеляворуси коси, бухнати от двете страни на темето, пригладени над двете уши и на върха на главата прибрани с широк гребен от костенуркова коруба... като се гледаше мекото изражение на нейните сивосини очи, на хубавата й горна устна, на изящния овал и нежния цвят на лицето й, всеки би казал, че е на двадесет и три, а не на тридесет години. Тя носеше извънредно елегантни дълги златни обици, каквито в малко по-друга форма беше носила някога и баба й. Свободно легналият корсаж от лек тъмен копринен плат с атлазени ревери и плоски дантелени еполети придаваха на бюста й възхитително нежен израз.
Както споменахме, тя беше в прекрасно настроение, ето защо в четвъртък, когато дойдоха консул Буденброкови и дамите Буденброк от „Брайтещрасе“, консул Крьогерови, Клотилда и Зеземи Вайхброт с Ерика, тя разказа най-нагледно за Мюнхен, за бирата, за задушената юфка, за живописеца, който искал да я рисува, и за дворцовите екипажи, които й направили огромно впечатление. Спомена мимоходом господин Перманедер и в случай че Пфифи Буденброк би се решила да забележи, че подобно пътуване наистина било нещо твърде приятно, но че въпреки това не се виждал. никакъв практически резултат, то госпожа Грюнлих би се престорила, че не чува, като с неизказано достойнство би отметнала назад глава и въпреки това би се помъчила да притисне брадичката си върху гърдите.
Обаче тя доби навик винаги когато чуеше, че звънецът от антрето екнеше в широкия пруст, да изтичва на площадката на стълбата, за да види кой иде. Какво ли означаваше това? Знаеше го невям само Ида Юнгман, дългогодишна довереница и възпитателна на Тони, която от време на време й казваше:
— Тони, детенцето ми, ще видиш, че ще дойде! Няма да се покаже диване.
Всички членове на семейството бяха благодарни на завърналата се Антония за нейната веселост. Настроението в техния дом се нуждаеше крайно от разведряване по простата причина, че отношенията между шефа на фирмата и по-малкия му брат с течение на времето не се подобриха, а се влошиха твърде печално. Майка им, консулшата, която следеше загрижено тоя ход на нещата, положи големи усилия да въдвори що-годе мир между двамата. Кристиан изслушваше с разсеяно мълчание нейните внушения да отива по-редовно в кантората, а напомнянията на брата си — със сериозно, неспокойно и замислено изражение на срам и без да противоречи, като след това в продължение на няколко дни се занимаваше малко по-усърдно с английската кореспонденция. Все повече и повече обаче в душата на големия брат се надигаше някакво сприхаво презрение към по-малкия, което не намаляваше от обстоятелството, че Кристиан посрещаше неговите избухвания безропотно, като замислено шареше с очи.
Напрегнатата дейност на Томас и състоянието на нервите не му позволяваха да слуша съчувствено или нехайно Кристиановите подробни описания на неговите променливи болестни прояви; пред майка си или.пред сестра си той недоволно ги наричаше „нелепи последици от противно самонаблюдение“.