За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Както има народи-рушители, които причиняват злини, надживяващи тях самите, така има и народи-строители, извършващи добри дела, които не умират заедно с тях.
Глава VIII
Общо съотношение между законите
Законите са в тясна зависимост от начините, по които различните народи си добиват средства за съществуване. Един по-просторен кодекс от закони е нужен повече на народ, който се занимава с търговия и мореплаване, отколкото на народ, който се задоволява само с обработване на земята си; на народа-земеделец повече, отколкото на народа-скотовъдец; на народа-скотовъдец повече, отколкото на народа, изкарващ прехраната си с лов.
Глава IX
За земята в Америка
В Америка дивите племена са толкова много, защото земята там ражда от само себе си плодове, с които те се изхранват. Ако жените обработват само едно късче земя около колибите, първото нещо, което ще получат, е царевицата. А ловът и риболовът са достатъчни, за да имат храна в изобилие. Освен това тревопасните животни, като волове, биволи и пр., са по-разпространени от месоядните. Царството на месоядните винаги е била Африка.
Аз смятам, че Европа не би имала нито едно от предимствата си, ако земята не се обработваше; тогава тя нямаше да има нищо друго освен гори — дъбове и други безплодни дървета.
Глава X
За отношението между броя на хората и начина, по който те се препитават
Ето в каква пропорция се намира населението у народи, които не обработват земите си: както продуктът на необработената земя се отнася към продукта на обработената, така броят на първобитните хора от една страна се отнася към броя на земеделците от друга; а ако народът, който обработва земите си, упражнява още и занаяти, получава се пропорция, която изисква по-подробно изследване.
Такива племена не могат да образуват голяма нация. Ако се занимават със скотовъдство, те, за да могат да съществуват в определено количество, се нуждаят от големи пространства земя; а ако се занимават с лов, те са по-малочислени и са длъжни, за да живеят, да образуват още по-малка нация.
Глава XI
За дивите и за варварските народи
Между дивите и варварските народи съществува тази разлика, че докато дивите представляват малки, разпокъсани племена, които по някакви особени причини не са могли да се обединят, варварските обикновено са малки народи, които са успели да се обединят. Първите обикновено са ловци, вторите — пастири. Това се вижда добре в Северна Азия. Народите на Сибир не могат да живеят обединени, защото няма как да се изхранват; татарите са пригодени за съвместен живот само за известно време, защото могат да съберат стадата си на едно място само в това време; следователно татарските орди могат да се обединяват; и това става, когато някой от вождовете им подчини останалите, след което им остава едно от двете — или отново да се разделят, или да тръгнат, за да извършат някое голямо завоевание на някоя империя на юг.
Глава XII
За международното право на народи, които не се занимават със земеделие
Тъй като тия народи не живеят на определено място, означено с граници, при тях има много причини за раздори; те например ще спорят за необработени земи, както у нас се спори за наследство. Те често ще намират повод за война помежду си — за лов, за пасбища, за открадване на роби; и като нямат определена територия, толкова по-често те ще разрешават споровете си по пътя на международното право, колкото по-рядко ще могат да разрешават тия спорове по пътя на гражданското право.
Глава XIII
За гражданските закони у народи, които не се занимават със земеделие
Подялбата на земите — ето кое увеличава преди всичко обема на гражданския кодекс. У народи, които не извършват такава подялба, гражданските закони са много малко.
Институциите у тия народи могат да се нарекат по-скоро обичаи, отколкото закони.
У такива народи старците, които помнят миналото, се ползуват с голям престиж; там хората биват почитани не заради богатството, а заради силната им ръка или мъдрите им съвети.
Тия народи се разпръскват и губят из горите и пасбищата. Бракът у тях не е така траен, както у нас, където той е закрепен чрез жилището и където жената държи на дома; затова там е лесно да се сменят жените, да се притежават повече жени, а понякога сношенията да бъдат безразборни, както при животните.
Пастирските народи не могат да се разделят със стадата си, които им дават прехрана; те не могат също да се разделят и с жените си, които се грижат за тях. Всичко това върви заедно; още повече, че в противен случай — тъй като обикновено живеят в просторни равнини, където малко места са добре защитени от природата — жените им, децата им, стадата им биха станали плячка на неприятеля.