Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката се чувстваше толкова изтощена, че скоро нямаше да е в състояние да направи и крачка. Тя се довлачи до най-близката постройка, блъсна дървената врата и откри, че това беше някакъв кокошарник, който отдавна бе опустял, ала в ъгъла се виждаше купчина мухлясала слама. Момичето се просна върху нея и веднага заспа.
Сънят й бе грубо прекъснат от спазмите в стомаха й и тя с нежелание се пробуди от унеса си. Полежа известно време със затворени очи, когато изведнъж се сепна от неочакван звук — тътренето на нечии крака, което се чуваше в ужасяваща близост.
Някой се надвеси над нея. За един ужасяващ миг девойката си помисли, че това е призракът на мъжа, когото бе убила в пещерата; ала въпреки че одеждите им много си приличаха, това очевидно бе друг човек. Парцаливата роба на непознатия бе ушита от по-различни кожи, а Маската, която се втренчи в лицето й, беше бледосиня и направена от по-скоро от дърво, а не от кост. Тя изобразяваше гримаса на идиотско любопитство — подпухнало, кръгло лице с дебела долна устна и големи тъмни очи, ококорени от изненада. Кайку веднага се опита да отстъпи назад, ала движението й бе блокирано от каменната стена зад гърба й. Пушката й лежеше наблизо, ала не достатъчно близо, че да може лесно да я сграбчи.
Кръглото лице се наклони на една страна, после се наведе още по-близо, взирайки се съсредоточено в нея. Сякаш я душеше като някакво диво животно, което се опитваше да определи дали става за ядене, или не. Момичето не помръдна.
Изведнъж синята Маска се отдръпна, загубила интерес към нея. Чаросплетникът се обърна и се отдалечи от ъгъла й, поспирайки се за малко да разгледа някои други неща в кокошарника, след което излезе навън, затваряйки вратата зад гърба си.
Сърцето на Кайку щеше да се пръсне. Какво означаваше това? Откакто бе напуснала пещерата в планините, нито веднъж не се бе замисляла, че смъртта на човека, чиито дрехи бе облякла, можеше да доведе до някакви неприятни последствия за нея. Сега си даваше сметка за глупавото си недоглеждане. Ами ако те се разпознаваха един друг не само по Маските, ами и по одеждите си? Ами ако познаваха Чаросплетника, който бе притежавал тази червено-черна Маска? Баща й можеше да го е убил, както тя самата бе убила Вещера в пещерата. Ако откриеха, че човекът, който носеше тази изцапана с кръв роба, тази ухилена Маска, не е мъжът, когото познаваха…
… мъжът…
Тогава я осени, а то беше толкова очевидно, че именно затова го бе пропуснала в своя делириум. Чаросплетниците бяха само мъже. Никакви жени не се допускаха в ордена им. Единствено благодарение на тежките, безформени одежди тялото й не беше разпознато; под робата дори заоблеността на гърдите й почти не се забелязваше, освен ако не изпъчеше рамене. Ако не говореше нищо, имаше голям шанс да не бъде разкрита.
Внезапно овладяна от паника, Кайку грабна пушката си и се втурна към вратата на постройката. Тя я открехна едва-едва, страхувайки се да не види как Кръглоликия тича към манастира, за да вдигне тревога; наместо това обаче видя как тътрещата се фигура се шляе по пътечката, като ровичкаше разни неща и вдигаше някакви камъни от земята, за да ги разгледа по-внимателно.
Тя пристъпи предпазливо навън. Утрото бе настъпило — влажно и хапещо студено. Заснежените склонове на клисурата бяха скрити от гъста бяла мъгла, която се стелеше в низината. Недалеч извитият мост висеше във въздуха, свързвайки двата края на бездната. Изглеждаше непоносимо крехък, понеже липсата на каквато и да е орнаментация го правеше да прилича на временно съоръжение, несъвместимо с резбованата фасада на манастира от другата страна. Девойката изведнъж почувства страх. На какво изобщо се беше надявала, когато се довлече тук горе? Защо не беше обмислила опасността? Защо не се скри някъде наблизо и не проучи обстановката, преди да се хвърли безразсъдно в леговището на Чаросплетниците?
Поредният спазъм, раздрал стомаха й, й подсказа отговора. Не можеше да си позволи да се крие и да шпионира околността, при положение че умираше от глад. А да се върне обратно в снежната пустош, откъдето бе дошла, означаваше сигурна смърт.