Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Сър значи? — поклати глава. — Ама той знаеше ли с кого говори?
Незнайния рискува да го погледне с крайчеца на окото, докато мечът му фучеше в дъга и не позволяваше на никого да доближи. Хирад забеляза, че устните му се поизвиха леко.
— Просто разбра, че говори с по-старши.
— Брей, че си нагъл! — ухили се варваринът.
— Мечът ми е голям — намигна Незнайния. — Това обикновено върши работа.
Натискът върху отбраната отслабна, с появата на Гарваните защитниците се ободриха, а западняците позагубиха настървението си. Бездруго стрелите им продължаваха да отскачат от въздушния щит, който Илкар поддържаше.
И в краткото затишие избухнаха Огнените кълба на Дензър. Прелетяха над главите на стоящите отпред племенни бойци и паднаха в плътните редици зад тях, за да сеят смърт, паника и хаос.
Хирад бе виждал това безброй пъти, но и досега понасяше гледката с усилие на волята. Магическият огън прояждаше броня и плът, неумолим като силна киселина и горещ като ковашка пещ, пък и също толкова труден за гасене. Невредимите западняци се разбягаха назад и оставиха своите съратници да късат дрехите си, да се въргалят по земята и да гинат в агония.
Хирад и Незнайния бяха готови, когато стоящите най-близо врагове неволно отскочиха към тях, за да се спасят. Поведоха войниците и съсякоха мнозина стъписани западняци.
А преди магическият огън на Дензър да угасне по разбъркания западняшки отряд заваля Горещ дъжд. Оцелелите се пръснаха назад, забравили ранените и мъртвите.
Хирад се разсмя.
— Я си вървете на запад! — подвикна след тях. — Никога няма да превземете източните земи.
— Тук спечелихме малко време — отбеляза Незнайния, — но виж какво става…
Посочи небрежно с тежкия си меч, сякаш държеше съчка. Западняците се престрояваха на трийсетина крачки от тях. Още мнозина идваха на бегом по улицата и се насочваха към Школата. Все още превъзходството им не беше смазващо, но сигурно същото ставаше и от другата страна на пазара.
— Не ни трябва да допускаме постоянни атаки преди да сме под защитата на маговете по стените на Школата — добави Незнайния.
Хирад се озърна. Площадът опустяваше бързо, скоро щяха да останат само войниците.
— По-добре да си ходим — кимна варваринът. — Иначе ще ни стъпчат, ако ще и да ни пазят със заклинания от стените.
Незнайния кимна и заговори по-силно:
— Слушайте ме! Щом кажа, започваме отстъпление. Дензър, Ериан, наглеждайте Илкар, докато поддържа щита.
Войниците се отдръпваха полека към изхода от площада, а западняците реагираха незабавно — закрачиха към тях, макар и предпазливо, все още спазваха разстоянието от трийсетина крачки.
Нямам щит — каза след миг Илкар. — Така няма да се отървем. Хвърлят ли се всички напред, ще ни изколят. Трябва да ги държим настрана. Нуждаем се от неподвижни Силови конуси на всеки изход от площада, който води към Школата. Всеки маг, който още има сили за заклинание, да се заеме с това.
— Аз ще остана с него — веднага се обади Хирад. — Вие намерете още магове и им кажете какво да правят.
— Чухте го — погледна Незнайния към взводния командир. — Трябва да спечелим още време. На бегом! — Той застана до другото рамо на Илкар, Дензър и Ериан спряха зад тримата. — Сега не е моментът да се делим. Ние сме Гарваните.
До него тихите напевни думи на елфа секнаха и той изрече заповедното слово. Невидим и непробиваем, Силовият конус се проточи към настъпващите западняци.
— Имаме въздушен щит — обади се Ериан.
Макар и със закъснение, западняците осъзнаха огромното си превъзходство и забравиха страха от магията. Втурнаха се с гневни вопли, остриетата на брадвите и мечовете им се обагриха в червено от първите лъчи на слънцето. Но само след няколко крачки се блъснаха в недостъпната за зрението преграда. Отскачаха, залитаха назад или се просваха на земята с окървавени носове и паднали от ръцете им брадви.
Гневът отстъпи пред недоумението. Надигаха се, прибираха си оръжията и бавно протягаха ръце, докато не усетиха Силовия конус на Илкар.
Хирад ги наблюдаваше развеселен, напълно разчиташе на маговете. Долавяше, че Незнайния непрекъснато оглежда площада и несъмнено преценява защитата и на другите улици, за да пресметне кога ще настъпи мигът да си плюят на петите.
А западняците пред тях скоро проумяха какво им се е изпречило. Рискуваха само няколко удара, завършили с навехнати китки. Стрелите се чупеха или отскачаха към все по-многобройните племенни бойци пред преградата.