Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Магът, клонящ от средна възраст към старост, беше дребничък, от удължената му глава стърчеше червеникава коса. Вгледа се в Илкар и лицето му се отпусна, но елфът му даде знак да мълчи и го подкани с жест да излезе напред.
— Как е името ти?
— Дюър.
— Добре, Дюър, аз съм Илкар, с мен са други от Гарваните. Дойдохме да ви измъкнем оттук. Всички. Но нямаме много време.
Дюър се опули.
— Гарваните ли?!
— Да. Слушай, искам тишина тук. Западняците са наблизо, трябва да тръгваме по-скоро. Кой е старшият?
— Сега ще заръчам да утихнат. През това време поговори с Лалан.
Той посочи висок строен мъж, прехвърлил петдесетте. Носеше хубави тъмнозелени дрехи и виненочервена риза, вече оръфани и измърляни. По изпитото му лице бе изписана умора, но стоеше гордо. Илкар отиде при него, махна на Хирад и Незнайния да дойдат.
— Лалан — протегна ръка на мъжа, — аз съм Илкар, а с мен са Хирад и Незнайния воин.
— Познах ви щом влязохте — кимна Лалан.
— Много е важно твоите хора да ни изслушат и да изпълняват каквото им заръчаме. Ако не, може да паднат в истинска касапница.
— Колко души сте тук? — вметна Хирад.
— В момента сме три хиляди четиристотин седемдесет и осем — без запъване отвърна Лалан. — Бяхме доста повече, но западняците отведоха по-старите и най-малките, също и някои от жените.
— Знам, трябва да поговорим за това.
Около Илкар възбудената врява отслабна до почти пълна тишина.
— Чудесно — кимна Незнайния.
— Веднага се разбрахме, че дисциплината е важна — обясни Лалан. — Илкар, ще говоря пръв и ще те представя на хората. Ще те чуят, ако аз ги помоля.
Четиримата се дръпнаха към вратата, през която влетя Дензър, остави Ериан на пода, целуна я и пак отскочи към небето. Тълпата замърмори напрегнато, като видя как влезе жената.
— Какво става? — попита я Хирад.
— Зле сме. Големият отряд от запад свърна насам. Според Дензър имат способен командир, досетил се е какво става. Скоро ще ни налетят. Има свободен коридор до Школата, но западняците притискат стражата на десетина места. Хората на Кард измират по улиците, а са му нужни на стените.
— Ясно — промърмори Незнайния. — Лалан, започвай. Веднага!
Високият мъж се обърна към тълпата и всички млъкнаха при първата му дума.
— Приятели, Гарваните са дошли да ни избавят. Ще бъде опасно и аз ви умолявам да слушате внимателно Илкар без никакви съмнения. Насам идват мнозина западняци и това е единственият ни шанс. Илкар, моля те…
— Навън е тъмно — започна елфът, — ще ви светят само стражеви огньове и магически пламъци. Западняците завладяха Джулаца, но имаме едничък шанс да ви измъкнем оттук. Ето какво искаме от вас — щом Лалан ви даде знак, тичайте колкото сила имате през южния пазар право към Школата. Не спирайте нито за миг, докато не влезете през портата. Ако можете да вземете оръжието на мъртъв западняк, приберете го — ще ви потрябва. Засега войници и граждани на Джулаца бранят главната улица, но вече ги нападат. Не се бавете или ще се простите с живота си. Още две неща. Първо, Школата още е под обсада, това не е свободата. Но поне ще можете да се биете за града си. Ако някой иска, нека си пробва късмета другаде. Второ, пред стените на Школата ви чака страшна гледка. Западняците са убили всички хора, които са извели оттук, така са изнудвали обсадените да се предадат. Те загубиха живота си, за да имате вие надежда сега. Не спирайте, за да ги оплаквате, иначе те ще са загинали напразно. Хайде, Лалан…
В тишината, породена от потрес, се чу задавено хлипане, някои започнаха да задават въпроси на висок глас. Лалан също заговори гръмко, за да ги надвика.
— Приятели, няма време за това. Бягайте и се молете боговете и нашите войници да ви опазят. Силните нека носят малчуганите и да помагат на слабите. Тръгвайте по азбучен ред. Не е нужно да подканям маговете, колкото са ни останали, да бранят другите с въздушни щитове. По-скоро!
Той плесна с ръце и в огромното помещение се вдигна шум, докато хората се подреждаха. Илкар се усмихна неволно, Хирад и Незнайния кимаха одобрително. Дисциплината даваше най-големия шанс на пленниците.
Дензър отново се спусна при избитата врата.
— Скоро ще влязат на площада. Нека се размърдаме, иначе ще ни смажат. — Пак обгърна Ериан с ръце. — Май ще е добре да опиташ с Горещ дъжд.
Тя кимна и двамата отлетяха.
— Тръгвайте, не се бавете! — кресна Лалан. — Взимайте оръжията на врага. Бягайте!
Последната дума заглъхна сред тропот на хиляди крака и насърчителни викове. Пленниците се устремиха към свободата. Тримата Гарвани стояха до вратата, горе бавно кръжаха Дензър и Ериан, за да наблюдават настъпващите западняци. В Джулаца отекваха звън на стомана, грохот на заклинания и яростни вопли.