Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Изобщо не можехме да се надяваме, че ще потръгне толкова добре — промълви Илкар.
— Но не съм убеден, че ще завърши добре — завъртя глава Незнайния. — Твърде бавни са, а я виж какво прави Дензър в момента.
Илкар веднага схвана положението. Дензър се понесе на запад, за да следи наближаващите пълчища. Сред пленниците бяха останали достатъчно деца и немощни хора, за да бавят цялата колона.
Над покривите засиленото с магия зрение на Дензър му позволяваше да види какво застрашава Гарваните. Защитниците на свободния коридор за пленниците удържаха все по-яростния натиск на разбудените и вбесени западняци. Засега нямаше слаби места в отбраната, но тъмният маг виждаше как от запад и от изток притичват нови племенни бойци.
Уязвимите зони бяха в края на коридора и на пазарния площад. За щастие западняците още не бяха събрали достатъчно сили там, възпираха ги настървените нападения във фланг откъм пресечки и отмереното използване на магически огън като преграда. Войниците и гражданите на Джулаца се възползваха докрай от факта, че познаваха всяка педя в своя град.
Но добре организираното подкрепление от около три хиляди западняци доближаваше зърнения склад и прекалено скоро щеше да застигне Гарваните и спасените от тях хора.
Складът почти се опразни. Край тях притича мъж с дете на раменете и бебе в ръцете, две млади жени носеха на кръстосаните си ръце крехка старица, която май бе припаднала.
— Как сме, Лалан? — подвикна Илкар.
— Прекрасно. Малко остана.
Внезапно зарево зад тях хвърли резки сенки по камъните. Хирад се извъртя. Огнени капки падаха като тежък дъжд от небето над неголям район южно от склада. Над заклинанието черният силует на Дензър, понесъл Ериан, се стрелна нагоре, за да избяга от стрелите. Нито една не го улучи, но тракането на стрели по камъните се загуби в грохота, с който падаше пратеният от магьосницата огън.
Зад сградите отекнаха рогове, сред виковете се чуваха писъци на болка или изненада. Тътенът от краката на хиляди настъпващи мъже се разнасяше надалеч. Пред погледа на Хирад двамата магьосници пак пикираха, оставяйки след себе си дълга тясна ивица от Горещ дъжд. Още стрели литнаха напразно подир тях, но Дензър и Ериан вече се спускаха обратно към склада.
Стъпиха сред облак прахоляк, а последните пленници тичаха през вратата и гласът на Лалан ги подканяше да бързат. Дензър пусна Ериан и започна да разтрива ръцете си.
— Забавяме ги, но не можем да ги спрем…
С кръвожаден рев първите западняци изскочиха на площада, подобно на внезапен порой в долина, залята от проливен дъжд. Въздухът се разтресе от воплите им, щом най-после видяха бягащите си жертви.
Пленниците изпаднаха в неописуема паника, в края на колоната изчезна всякакъв ред, хората се препъваха, падаха, бутаха и си пробиваха път към изхода от площада.
— По-бързо, но спокойно! Помагайте на приятелите си, не ги избутвайте от пътя си! — увещаваше Лалан, но никой не му обръщаше внимание.
— И ти се махай оттук — посочи колоната Незнайния. — Не поглеждай назад. Хирад, време е да сторим нещо.
— Слушайте, вие тримата — обърна се варваринът към маговете. — Имаме нужда от малко отломки, за да ги забавим. Съжалявам, Илкар, но някои сгради трябва да рухнат.
Той посочи зданието на градската управа и казармите на градската стража, обграждащи от север площада.
— Какво да се прави… — промълви елфът. — Да вървим! Той хукна покрай все по-рехавата опашка на колоната, Ериан и Дензър го следваха упорито.
Хирад и Незнайния забързаха след последните пленници, подканяха ги да стигнат по-скоро до началото на главната улица, където се бяха наредили мнозина войници от Джулаца. Незнайния вдигна паднало дете, затича се и подаде плачещото момиченце на млада жена. Обърна се да погледне напиращите западняци и кресна на Хирад:
— Легни!
Стрелите свистяха над варварина и се забиваха в беззащитните бегълци. Поне десетина се строполиха, колоната се разпадна, хората се разбягваха на всички страни.
— Не натам! — викаше им Хирад. — Продължавайте напред.
Но и неговият глас потъна в бесния рев на западняците, тропотът им се усещаше през каменните плочи на площада.
— Илкар! — Хирад напрегна дробовете си и елфът се озърна. — Въздушен щит! Въздушен щит! Пази улицата!
Стрела изсвири край ухото му и се заби под рамото на старец. Други спряха да помогнат на ранения, но Хирад им махна да продължат.
— Нищо не можете да направите за него. Тичайте!