Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Стрелците обаче решиха да проверят докъде се простира Силовият конус. Целеха се все по-нависоко и накрая стрелите преодоляха препятствието, обаче се натъкнаха на въздушния щит, поддържан от Ериан. Радостните викове заглъхнаха след миг. Но западняците знаеха, че имат едно сигурно оръжие срещу магията. Времето. Никое заклинание не трае вечно.
— Какво има? — попита Хирад, щом видя, че Незнайния си дъвче устните.
— Маговете на площада не стигат. Падат стрели там, където щитовете не се припокриват. Въпрос на време е някой от Силовите конуси да изчезне.
— А пленниците?
— Вече са отвъд площада, но са мудни. По-нататък по коридора сраженията продължават.
— Колко ни остава според теб?
— Колко точни са техните стрелци? — отвърна с въпрос Незнайния.
Оказа се, че са точни.
По площада отекна гърлен рев, миг по-късно първите войници от Джулаца притичаха покрай Гарваните към Школата.
— Забавим ли се тук, ще умрем — промърмори Хирад. Пред него западняците дебнеха напрегнато. Незнайния се наведе към ухото на Илкар.
— Трябва да се махаме. Щом стисна рамото ти, зарязвай конуса и бягай, без да се озърташ.
Елфът кимна сдържано, Дензър повтори заповедта в ухото на Ериан.
— Готов ли си, Хирад? Дензър?
Двамата потвърдиха с жестове, Незнайния хвана рамото на Илкар. Елфът изпъна ръце напред и Силовият конус се заби в изненаданите западняци преди да изчезне. Събори десетина и за миг разбърка редиците. Това стигаше на Гарваните.
— Бягайте! — кресна Хирад.
Дензър грабна по-бавната Ериан и излетя със Сенчести криле, нагласени за тежестта на двамата. Докато тичаше лудешки наляво през площада, Хирад погледна надясно — шепа войници и магове се опитваха да изпреварят напиращите като жива приливна вълна западняци.
А отпред в колоната бегълци бе изчезнал всякакъв ред, те също се напъваха да стигнат до Школата, докато от двете им страни войниците отбиваха яростните атаки на западняците, които се стремяха да ги притиснат като с клещи.
Илкар поддържаше въздушен щит в движение и тримата Гарвани на земята тичаха последни. Над тях Дензър пикираше и се издигаше, Ериан пръскаше Горещ дъжд, за да разколебае западняците и да даде още време на защитниците. При всяка пресечка, където войници още бранеха коридора, Хирад и Незнайния им крещяха да се оттеглят на мига.
Скоро настигнаха бегълците недалеч от стените на Школата. Огромни завеси от магически огън преграждаха достъпа отстрани към портата и за щастие скриваха камарите трупове, около които се стелеше гъста воня.
Толкова малко оставаше до жадуваното убежище, но бранителите на последната пресечка не издържаха напора на стотиците западняци пред тях. Враговете нахлуха на главната улица и оръжията им се врязаха в края на тълпата от ужасени бегълци.
— Дензър, запуши пробива! — изрева Незнайния и се метна към опасността.
Хирад изпсува, скочи насред мелето и мечът му скърши гръбнака на западняк, чиято брадва току-що бе сцепила черепа на старец.
Дензър и Ериан прелетяха над главата му. Този път Горещият дъжд се изля като порой, оранжево, червено и жълто подпалваха камъни, тухли и тела.
Вляво от варварина Незнайния стисна за врата западняк и го запрати на много крачки от жертвите му.
— Бягайте! — крещеше на освободените пленници. — Трябва да стигнете до портата!
Ордите се тълпяха плътно по главната улица, облаци стрели тракаха по стените или се забиваха в изостаналите. Хирад съсече още един враг през бедрата, наведе се, взе детето, което се бе препънало до него, и се втурна към Школата.
Илкар разпръсна въздушния щит и се понесе напред до Незнайния. А над тях маговете по стените на Школата най-сетне имаха свободно пространство за заклинанията си. Огън и лед разкъсваха предните редици на западняците, които забавиха устрема си и накрая спряха, беззащитни срещу магията.
— Затворете портата! — извика Хирад, щом доближи.
Чакащите войници се подчиниха и Гарваните се промушиха през оставената за тях тясна пролука. Огромната, обкована с желязо порта се затръшна с трясък, по дървото се разстла със съскане укрепващо заклинание, а последните стрели паднаха отпред, без да причинят вреда.
Хирад остави малчугана, който веднага се вкопчи в крака му и се разциври гръмогласно, от очите му потекоха сълзи на струйки. Варваринът избърса меча си и го прибра в ножницата. Усещаше, че приятелите му го зяпат и макар да се задъхваха, започнаха да му се присмиват. Вдигна рамене и погали момчето по главата, но без полза. Плачът се засили.