Мрак по пладне

По пладне на третия ден ги пресрещна армията Закрилници, която повика от Ксетеск. Сега чакаше. Съгледвачите му преброиха четири-пет хиляди противници. Макар че неговият отряд беше десет пъти по-малоброен, оставаше уверен в победата. Не му се вярваше да загуби повече от четиридесет Закрилници.

Огледа още веднъж местността, която избра за сражението. Седеше на коня си върху малко възвишение вдясно от основната част на отряда. Пред него склонът се издигаше полегато към неголямо плато, а от другата страна беше стръмнината, по която западняците скоро щяха да се катерят.

Отляво и отдясно дузина Закрилници се провираха по канари и през шубраци, за да издирват вражески съгледвачи. Две групи по четиридесет Закрилници чакаха заповедта му за нападение във фланг веднага щом битката започне.

Така му оставаха почти четиристотин за поемане на челния удар. Те чакаха неподвижно под билото и по безмълвна команда на Сил щяха да изскочат пред враговете. Ако всичко вървеше по план, мелето щеше да започне преди западняшките стрелци да опънат тетивите на лъковете си.

Стилиан избра достатъчно тясно място за сражението, в предната редица щеше да има само осемдесет воини. Така Закрилниците нямаше да бъдат смазани от численото превъзходство на противника, но можеха да се разгърнат с цялата си мощ.

Чу западняците дълго преди вестта от съгледвачите, а Закрилниците здраво стиснаха брадвите и мечовете си. Бойните песни на племената отекваха от склоновете, слабият вятър ги разнасяше надалеч. Десетина племенни бойци изтичаха първи и бяха съсечени безшумно още преди да изкрещят към армията. Другите подтичваха целеустремено към гибелта си с песни за победи.

Стилиан се подсмихна. Каква ирония…

Бившият Господар на хълма приемаше с досада неизбежната схватка. Не биваше западняците да го гонят чак до портите на Ксетеск, затова реши да ги спре. Нищо не му гарантираше, че ще бъде допуснат веднага в града, а всяко забавяне можеше да бъде фатално и в най-буквалния смисъл. Околността на Ксетеск беше открита и там дори четиристотин Закрилници щяха да се затруднят срещу четири хиляди западняци. Уви, трябваше да се разправи с тях тук и сега.

Обърна се към Сил.

— Започнете когато ти решиш.

Земята затрепери от тропота на голямата войска. Четири хиляди гласа призоваваха смъртта да отнесе техните врагове и напредваха неудържимо, готови да прегазят всичко по пътя си. Те принадлежаха към племената, а земята щеше да принадлежи на тях.

Скритите Закрилници за миг изскочиха като порив на ураган и се нахвърлиха. Между всеки двама от тях имаше място, за да боравят свободно с оръжията си. Тичаха мълчаливо към западняците, които се задавиха с песните си. Чак когато първите се стовариха безжизнено на земята, се разнесоха заповеди. Поробените от Ксетеск воини се врязаха в тях с невероятна груба мощ, принудиха ги да се заковат на място с неспирно сипещите се удари на мечовете и брадвите си. Писъци огласиха билото.

Стилиан наблюдаваше безучастно как унищожават авангарда на вражеската войска преди походната колона да се е престроила за сражение. Подготвяше формата от мана за Горещ дъжд. Смуши коня и се премести по-напред. Видя как и другите две групи удариха отстрани и обкръжиха триста западняци.