Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Проведоха Помена, но не погребаха Уил. Отнасяха жертвите на обсадата в подземията под Залата за мана, студени и сухи, и се грижеха въздухът да е наситен с благовония.
Сложиха Троун на опразнения нар и го оставиха да спи. Около хлътналите му очи тъмнееха кръгове, устните му мърдаха беззвучно в думи на скръб и терзания. Гарваните отидоха да седнат в тиха стая в Кулата. Навън западняците пак стягаха обръча около Школата, придвижваха напред катапулти и се готвеха за атака в нелепо ясния ден със свеж ветрец.
Хирад огледа съратниците си. Първо би трябвало да си отспят до края на деня. Почти не се съмняваше, че Илкар и Ериан няма да са годни за заклинания скоро. За Дензър не беше толкова сигурен — стори му се доста бодър, както винаги стиснал лулата със зъби. Но пак гледаше отнесено и Хирад се ядосваше. Сякаш мислите на тъмния маг бяха прекалено възвишени, за да ги сподели в такава компания. Но така беше по-добре вместо начумереното му безразличие в дните след Парве.
— Смъртта на Уил май е предизвикала преобразяването — подхвърли Илкар.
Ериан кимна.
— Така е — съгласи се Незнайния. — Но нека не прахосваме в подобно умуване малкото си време.
— Трябва да разберем, иначе как ще му помогнем? — възрази Ериан.
— Е, да, но си имаме и куп сериозни главоболия, освен състоянието на Троун. Боя се, че някои от нас са ги позабравили покрай скорошните вълнения.
Тонът му не допускаше повече спорове. Хирад едва не се засмя. Дензър и Ериан не го бяха виждали такъв. Това беше и Незнайния, от когото толкова се нуждаеха — трезва мисъл, практичност в плановете, а не само изумителен воин.
— Дойдохме да намерим писанията на Септерн — продължи Незнайния, — но не знаем докога Школата ще удържи западняците. Нямаме представа колко дълго ще търсим, а Барас не може да ни отдели мнозина помощници, маговете трябва да са на стените. Ние също ще участваме в защитата на Школата, дори и само за да си дадем времето да тършуваме из книжата в Сърцето и Библиотеката. Ще се погрижим и за Троун, за да може да пътува. Вземем ли каквото ни е потребно, измъкваме се от Джулаца независимо дали обсадата е свършила. Разкъсването няма да ни чака, а ние се забавихме. Ако измерванията са точни, имаме седем дни, но единственият портал между измеренията, който ни е известен, се намира на три дни път оттук.
— Незнаен, погледни ни на какво приличаме — обади се Хирад. — Нито можем да се бием, нито да използваме заклинания. Съсипани сме. Първо да отдъхнем. Днес не искам да виждам никого от нас на крепостните стени, ако няма пробив, но се съмнявам това да се случи.
— Не мислиш ли, че ще очакват от нас да ги съветваме или поне да сме сред тях, за да ги насърчаваме? — вметна Дензър.
— Казахме на Кард всичко, което трябва да знае — отсече Незнайния. — Сега ще отделим малко време за себе си. Илкар, ти как си?
— Не особено зле. Щом съм в своята Школа, ще се възстановя бързо. На Дензър и Ериан ще им се наложи малко да променят потоците от мана, от които могат да черпят. Но ти, Хирад и Троун се нуждаете от по-дълъг отдих. Аз отивам да прегледам текстовете в Сърцето, ще спя през нощта, ако ме оставят западняците. Ако Ериан и Дензър искат да помогнат още сега, Библиотеката ще бъде отворена за тях. — Двамата кимнаха. — Добре тогава.
— Още нещо преди да се разделим. Не се сражавайте, не извършвайте заклинания поотделно. Ние сме Гарваните, не забравяйте.
— Ти няма да ни оставиш да забравим — промърмори Дензър.
— Още си жив, нали? — сопна се варваринът. — Помисли защо е така.
Стилиан загуби само двадесет и трима Закрилници, смайващо доказателство за мощта и способностите на армията със слети души. А доколкото можа да преброи на око, почти половината западняци се въргаляха, опулени сляпо към небето, и мършоядите вече се събираха на бойното поле. Остатъците от армията щяха да отнесат на Тесая вестта за разгрома и вдъхнатият им ужас щеше да се окаже по-пагубен от всяко острие.
Не се изненада, че в Ксетеск го посрещнаха със залостени порти. На Дистран не му оставаха много средства да се защити, а вероятно и приятелите му бяха намалели. Стилиан засили естествения щит от мана около съзнанието си. Усмихна се, когато някой опипа с предпазливо заклинание щита. Нямаха надежда да успеят, но щяха да го разочароват, ако не бяха опитали.
Настани се на удобна затревена могилка, от портата го деляха петдесетина крачки. Поне стотина очи го наблюдаваха от бойниците и кулата над портата. Обмисляше затрудненията при влизането си в Ксетеск.