Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Откъснати от съплеменниците си, те бяха изклани набързо, после Закрилниците се подредиха наново в леко извит навътре строй, сякаш подканяха враговете да нападнат.
Предводителят на западняците най-сетне успя да организира хората си и ги прати в атака. Отзад стрелците се приготвиха и Стилиан светкавично промени формата — вместо решетката за Горещ дъжд създаде стегнатата сфера, от която се пораждаха Огнени кълба.
Преди враговете да сложат стрели на тетивите четири оранжеви кълба на бели ивици, големи колкото човешка глава, прелетяха над сражаващите се и заляха с огън беззащитните мъже. Малцината оцелели се разбягаха, а от жертвите се издигаше гъст пушек, крясъците им звучаха по-гръмко и от неспирните заповеди.
Западняците се мъчеха да задържат бойния строй, докато се биеха за живота си. Стилиан виждаше колко са уплашени. Изправиха се срещу маски и стомана. Смърт, чието изражение никога нямаше да зърнат. Безмълвна и неумолима.
Закрилниците не пъшкаха въпреки страховитите удари, които нанасяха, не се насърчаваха с бойни викове, ранените не пищяха, малцината умиращи не стенеха. Нищо освен стена от остриета, плоски безизразни маски, тъмна кожена броня, ризници и нагръдници.
Още три пъти по молба на Сил се наложи да запрати Огнени кълба по вражеските стрелци и лютивият дим се смесваше с облаците прах и тежката миризма на пролята кръв.
Западняците бяха смели и неотстъпчиви, Стилиан се възхищаваше на несломимия им дух, но всичко беше напразно. Те не чакаха покорно да бъдат избити. От задните редици се отделиха над петстотин племенни бойци и на бегом опитаха атака във фланг. Съгледвачите, скрити в гъсталака по-нагоре, ги наблюдаваха през цялото време. Пресрещнаха ги стотина Закрилници — завъртяха се към тях да отбият набега преди да са застрашили живота на Стилиан.
Дори това не ги сломи. Но не можеха да устоят пред защитата на Закрилниците. Битката се водеше повече от час, а маскираните воини напредваха със същата увереност, стъпваха между труповете на враговете, без нито веднъж да погледнат в краката си. Другите в задните редици направляваха движенията им и изнасяха падналите си събратя от бойното поле.
Усилията на западняците бяха обречени. И в редките случаи, когато успееха да повалят Закрилник, не се отваряше слабо място в редиците. Преди тялото на поваления да е докоснало земята друг попълваше непробиваемата стена.
Всеки Закрилник нанасяше удари, без очите му да шарят. И докато мечът или брадвата премахваха от пътя поредния противник, второто оръжие отбиваше удари и към самия него, и към съседния воин. Ръководеха ги слетите души, чието ядро бе впримчено в Ксетеск, и гледаха едновременно с петстотин чифта очи. Почти никога не пропускаха целта, не даваха надежда да бъдат поразени за повече от миг, а посегнеше ли западняк, отклоняваха или отбиваха удара му.
Стилиан предусети края. По десния фланг враговете опитаха отчаян пробив. Стоящите във втората и третата редица мушкаха с копия между предните, които се биеха с мечове и брадви. Ръмжаха заплашително, изцедиха докрай волята си и натискът им беше неимоверен.
Мигновено и почти недоловимо последва отговорът на Закрилниците. Строят им леко се сгъсти, честотата на ударите се засили, защитните движения станаха по-ловки. Брадвите и мечовете на западняците срещаха само стомана. Пръсти в корави ръкавици посягаха от втората редица Закрилници, хващаха дръжките на копията и придърпваха копиеносците към жалка смърт. Падаха десетки трупове наведнъж, кръв опръскваше от главата до петите онези, които още се биеха. За броени мигове ходът на сражението се обърна, отрядът от Ксетеск проби напред и строят на западняците се разпадна.
Загубили вяра в себе си и сломени, те побягнаха безредно, без да слушат заповедите на своите предводители. Закрилниците не ги подгониха, спряха и ги гледаха как се отдалечават.
Стилиан докосна рамото на Сил.
— Вземете маските на загиналите, но побързайте с ритуалите. Трябва да пристигнем в Ксетеск до утре по здрач. Имаме още много работа.
Намериха Троун свит до нара на Уил. Лечителите и болногледачите не бяха посмели да преместят грамадния рус мъжага, само бяха покрили голото му тяло с одеяло, за да се стопли.
Засега не можеха и да сторят друго за него. През вратата непрекъснато внасяха ранени и умиращи. Тъмночервено се смеси със светлите цветове на помещението, стонове и охкане звучаха сред тракане на кофи, шепот на магове, припрени викове на санитари и забързани стъпки във всички посоки.