Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Двамата с Незнайния подканваха и побутваха хората да напуснат площада и на всяка крачка очакваха да ги надупчат със стрели. Стрелците обаче се целеха по-напред, в плътната колона, с надеждата да засилят паниката. Но онези, които не побягнаха безцелно, очевидно бяха решили да тичат презглава напред и да разчитат на късмета си, за което Хирад им беше безкрайно благодарен.
Виждаше по напрежението на Илкар, че е вдигнал въздушен щит, а Ериан и Дензър се съсредоточаваха за заклинанието, с което щяха да сгромолясат здания пред настъпващите западняци. Пред тях войниците помагаха на бегълците да продължат по относително безопасния коридор към Школата, но Хирад знаеше, че западняците напират по цялата му дължина.
Двамата с Незнайния спряха при войниците. Хилядите нашественици изоставаха само на стотина крачки, нетърпеливи да убиват.
— Дензър, Ериан — сега!
— Чук — промълвиха едновременно двамата магове.
Под краката им земята забуча и се разтърси. Хирад усети как вълната плъзна все по-силна към площада. Предните редици на западняците, доближили само на четирийсетина крачки, се поколебаха. Под тях зейваха пукнатини, земята се тресеше и ги събаряше, принуждаваше ги с мъка да пазят равновесие. Другите зад тях не спираха, тъпчеха падналите, докато надутите рогове и гръмките заповеди не ги накараха да се отдръпнат.
Вляво и вдясно от Хирад сградите затрепериха, откъснати камъчета и прах размиваха очертанията им, разхвърчаха се строшени керемиди. Последва миг на затишие, Ериан и Дензър изпънаха ръце към небето и тутакси ги разпериха встрани. След това се обърнаха и побягнаха.
Без да губи време, Хирад стори същото и подхвърли на Илкар:
— Да се махаме! Поддържай щита, ако можеш.
Елфът кимна, варваринът го дърпаше за ръката и се озърташе.
На двайсетина места от земята изскочиха каменни плочи, двойно по-високи от човек, парчета калдъръм и буци пръст се разлетяха на всички страни. Трусовете се засилваха, докато се насочваха към набелязаните сгради.
С глухо пращене, отекнало под светлеещото небе, зданието на градската управа се килна наляво. Хиляди зидани камъни изригнаха и препречиха улицата, по която бягаха пленниците. Мигове по-късно казармите се разклатиха, каменните блокове на основите им се изстрелваха, запращаха греди и керемиди и смазваха западняците. На улицата се отвори нова пукнатина, тук-там широка три стъпки.
— Това ни е спасението! — викаше Хирад. — Продължавайте право към Школата. По-живо!
Войниците от градската стража спазваха предварителните заповеди и започнаха бавно да скъсяват коридора, като усилваха защитата от двете му страни. Години наред се бяха подготвяли тъкмо за такива сражения по улиците на града. Хирад и Незнайния неуморно притичваха покрай колоната, насърчаваха бегълците и ги молеха да бързат. Дензър и Ериан също вдигнаха въздушни щитове и пазеха всички от нарядко падащите стрели.
Хирад знаеше, че срутените сгради няма да забавят много западняците. Те вече заобикаляха по успоредни улички, но още не се събираха достатъчно, за да прегазят коравите войници, които успяваха да ги отблъснат. Имаше обаче място, където отбраната беше уязвима. Варваринът се увери, че отстъплението продължава успешно, и реши какво да прави.
— Незнаен! — надвика писъците на тълпата и заповедите на командирите. — Към южния пазар.
Огромният воин кимна.
— Гарвани, с мен!
Маговете премахнаха щитовете и се втурнаха след двамата към широкото открито пространство, където в мирни времена се продаваха зърно, зеленчуци и плодове.
Тук западняците се хвърляха яростно към тънките редици на защитниците, без да се стряскат от заклинанията, обсипващи ги със смърт.
Хирад свърна наляво, където враговете полека изтласкваха войниците. Нямаше нужда да се оглежда дали останалите са с него. По-нататък стотици западняци тичаха по широка улица към площада, за да се подсилят атаката. Срещу тях стояха две дузини стражници и двама магове, единият от които поддържаше въздушен щит.
— Дензър, тук ни трябват Огнени кълба. Илкар, вдигни щит вместо онзи маг. Ериан, направи каквото още можеш, за да ги възпреш. Незнаен, с мен.
Хирад се набута в средата на защитната линия, с лявата ръка издърпа назад един ранен войник, с дясната стовари меча в дъга над главата си и усети как металът строши рамото на противника. Зад него Незнайния властно заговори на взводния командир от Джулаца.
— Вземи половината си хора и укрепи ариергарда на отстъплението. Остави маговете при нас. Не позволявай на хората да се бавят. Добре се справяме, но не сме се отървали.
— Слушам, сър!
След миг Незнайния беше до варварина и острието му разчисти място — западнякът, който се опита да отбие удара, отлетя назад и събори още двама. Дръжката на брадвата му беше сцепена, а пръстите му — окървавени. Хирад фрасна с юмрук следващия враг и го намушка в корема.